Ябълката Поли

Какво? Не, не, не съм бачкала само в три игри! Просто тия двете другите най си ги обичам, а в Урагана съм вече повече от година. Инак, минала съм през едно кажи го двадесетина… Имаше там една, „Златна треска“ беше май… и други. Много други.

Не разбираш защо все пак съм тук? Защо ли си губя времето с теб? А, да, все пак ми плащаш за тая работа! Как да ти го обясня, журналистче? Казвам ти, че си турист тука… а аз тук живея. И толкоз.

Колко печеля? Моя си работа, ей! Достатъчно да изхранвам родителите си, за джобни тука вътре и да се поддържам жива. Знайш колко струва тая работа? „Бучард“ не са благотворително заведение и… Абе, как да ти обясня?

Искаш някоя история? Е, мой човек, днес не ти се отваря парашутът. И въобще имам среща с Ятамото след половин час и, мен ако питаш, най-хубаво ще е да се измиташ, преди Крилатите да са дошли… Друг път да се видим пак? Ще ти стигнат ли паричките за входната такса? И аз земам процент от нея де, за туй питам. Е, ако решиш да наминеш, знаеш къде можеш да ме намериш! Чао, сладур… и внимавай, че ще те сгазят, докато стигнеш до Базата, ей!

ЕПИЛОГ

Мястото се наричаше „Бучард Хил“. В малка сумрачна стая без прозорци на разбрицан стол седеше хилав тип с омачкан костюм и очила. Срещу него се намираше купчина накамарена върху метална маса апаратура — светеха екранчета, пиукаше нещо си… От апаратурата го делеше сандъкообразна вана, от която към медицинските гадости с екранчетата водеше дебел сноп кабели и тръби. Във ваната лежеше неподвижно една жена.

Тялото й бе като изсушена смокиня — с бяла, полупрозрачна кожа, безволево отпусната и сбръчкана. В тънките й прошарени с вени ръце бяха забити поне дузина игли. Главата й бе обръсната до голо и върху черепа бяха залепени датчици. Кислородна маска закриваше половината й лице. А от таза надолу… Жената нямаше крака. И по-голямата част от апаратурата не бе свързана с функциите на биованата или с виртуалната реалност.

Влезе медицинска сестра. Чехлите й неприятно жвакаха по линолеума, докато прекосяваше стаята. С рязък жест сестрата изключи нещо на ваната, махна кислородната маска и излезе отново.

Минута-две по-късно жената във ваната отвори очи. Хилавият нетърпеливо се наведе към нея.

Слаба усмивка пролази по устните й и тя каза дрезгаво:

— Дойде да ме видиш, а? И ’начи все пак си носил истинското си лице в играта, журналистче… А аз се чудех дали си тъп или глупак! Сега разбираш ли ме? Кажи поне нещо де, не стой като пън!

— Да, мисля, че разбирам… Здрасти, Поли! — промърмори той.

Ябълката Поли му се усмихна широко.

,

Информация за текста

© 2001 Елена Павлова

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1007]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45