И тръгна по водата

които мислят, че ако се разкрият на света, ще променят предначертания път.

— Когато навремето се е взело решение да наблюдаваме, проучваме и подкрепяме тази сянка, — възрази Дейн — законът е бил много по-строг. Днес най-много да те приберат и да ти отнемат посвещението…

— А него са го разпнали. Радикално, но успешно решение на проблема. — Фред сви рамене.

— Добре де, и аз не съм съгласна с това да ги следим и да не им разкриваме какво още може да има в природата! — Марджи тръсна глава. — Вярно, че ако бяха тръгнали по нашия път, никога нямаше да изобретят всичките тези технически неща…

— И най-вече за природните закони и всичко останало. Ние тук никога не сме били силни в теорията и математиката. — Напомни й Дейн. — А ако не бяха те в неоскверненото си състояние, вероятно нямаше да се намираме там, където сме в момента — с всичките луксозни магии, базирани на…

— Не мислиш ли, че ако хората от сянката Земя бяха тръгнали по нашия път, биха могли да изобретят всичко, което ние сме изобретили — само че по-рано и по-добро? За бога, не можем да спекулираме около това. Въпросът е, че решението е било взето, подкрепяме ги и ги насочваме вече близо две хиляди и петстотин години — и макар да не съм съвсем съгласна, никога не бих тръгнала да им разказвам… и да им правя чудеса.

— Някои го правят. — Майкъл въздъхна. — Само като чуя за нова проплакала статуя и ме стяга под лъжичката. Неговата… неговата ерес за малко не е съсипала всичко! Ако не беше Божият син, паралелното екстраполиране показва, че…

— Не можеш да не отбележиш, че същата тази ерес ги е накарала да изгорят, издавят и изколят повече вещици, магьосници и всякакви от този род, отколкото би могла и единадесета божа заповед!

— Да, и същата тази ерес, както я нарече, се е намесила дълбоко в собствения ни живот! — допълни Фред. — Ако не си забелязал, и ние вярваме в нея. Иначе какво прави тази ясла тук и защо празнуваме Коледа?

— Това не означава, че е бил… божи син или… де да знам и аз! — Майкъл си взе курабийка. — Но е минало прекалено много време, за да спекулираме по въпроса. Кой би могъл да докаже, че под „непорочно зачатие“ не се е имало предвид, че някой негодник… или дори теург, за бога, не е изнасилил нещастната му майчица — а всичко останало е обрасла с брада история? Тоест… Добре де, дори ако го приемем за истина, аз самият мога да повторя повечето от чудесата му, а какво остава за добре обучен теург! Онзиден минах върху една локва, защото таксито има неблагоразумието да спре точно в средата й…

— Все още не са се справили с проблема за хляба и рибите. — напомни му Марджи. — Макар че след десетина години може и да успеят. И възкресението на умрял е леко проблематично… не стават съвсем същите като им върнеш духа в тялото.

— Никой не твърди обаче, че Лазар е възкръснал какъвто си е бил. В апокрифните евангелия се споменава — Дейн също посегна към курабиите, — че после Христос е бил молен да му върне покоя отново… Пък и има ли доказателства, че хлябът и рибите не са били просто илюзия? Това е лесен фокус, а тълпата поне за известно време ще се чувства сита и…

— Все едно, не е трябвало да го убиват. Ако си беше умрял от естествена смърт, нямаше да повлияе толкова сериозно на хода на историята.

— Законът е бил такъв.

— Да, но, нали знаеш, направи някого мъченик за дадена кауза и тя веднага става популярна.

— Освен това, остава изчезването на тялото. Ако е възкръснал, все е трябвало да се яви на мястото, където е роден. Доколкото знам, това се е случвало с всички теурзи, които са си слагали магийка за възкресяване и…

Над главите им се разнесе трополене.

— Няма да отречеш и дядо Коледа само защото никой досега не го е виждал отблизо, нали? — кисело се обади Фред.

— Имам една-две идеи по въпроса. — Майкъл сви рамене. — Чудех се дали с новите автоматични, дистанциони шпионски системи…

— А, не. Не и в тази къща, момче. Ако си си наумил нещо подобно, гледай да го направиш по-далеч от тук! Не искам никога повече да не получа подарък!

— Или еленски тор — допълни Марджи, когато тропането по покрива се повтори.

От коридора се разнесе тропот — този път на детски крачета. Триша се развика:

— Хайде на подаръците!

Достолепно, но все пак пръв, Фред излезе от библиотеката. Дейн го последва с пъргавина на десетгодишен.

— Знаеш ли, чудя се — каза Майкъл на прага.

— Да? — Марджи погледна косо към имела над вратата.

— Ами чудя се, ако е бил един от нашите, защо не можем да извикаме духа му. Искам да кажа, досега в института са призовали всички съмнителни личности — до един. Колкото и да е било трудно. А опитите за призоваване на неговия дух така и не са се увенчали с успех.

— Знам ли! — Марджи безгрижно сви рамене. — Може пък да не е от нашите. Да има и някои други. Не си ли се питал за това? — Тя го прегърна и заглуши възраженията му с целувка.

,

Информация за текста

© Елена Павлова

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1006]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45