Там, облегната на тъмния бор пред порти, с кръстосани на гърди ръце, отдавна го чакаше мълчаливата невяста. — Привел глава, той мина, без да я съгледа, и влезна вкъщи.
През полето полека вървяха куп жени, прибирайки се късно от работа. И далеко по долна земя се носеше тяхната песен, песента, в която се облажаваше Слънчовата невяста и нейната световна чест.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, август 2009 г.
Издание: Петко Ю. Тодоров. Идилии. Издателство „Захарий Стоянов“, 2003
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13262]
Последна редакция: 2009-09-05 14:00:00
Вы читаете Слънчова женитба
×