- 1
- 2
дрън-дрън“ за пощенските коне, но затуй пък отговаря му с всяко негово мръдвание дървения му крак: „туп- туп-туп!…“ И в този мъртъв звук като да потъват и мечти, и сила, и живот…
Целият свят забрави бай Пенча, а като че ли и той сам себе си забрави. Сега отива той в банката, защото е края на месеца, за да получи пенсията си.
Само чиновниците на банката си спомнят за него, кога видят пенсионерската му книжка и дървения му крак.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7489]
Последна редакция: 2008-05-17 14:20:00
Вы читаете Мечти
- 1
- 2
