Опит за любов

може да дойде моментът, когато ще бъде победен или няма да може да постигне това, което иска.

Жената бе приела играта веднага. Обичаше да флиртува. Дори не му се наложи да се насилва да води задължителните поне няколко часа разговори, а веднага и двамата без думи бяха разбрали, че искат едно и също и нямаше нужда да губят време.

В крайна сметка с предисловие или не съдържанието на престоящата вечер бе ясно.

Бяха допили питиетата си и после бяха седнали в неговата кола, за да се уточнят дали да отидат в нейния или в неговия апартамент. Бе изненадан, че тя предпочете неговия.

До сега почти всички други жени избираха собствения терен. Явно, за да се чустват по-сигурни и ако случайно нещата загрубееха да можеха да разчитат на помощ от съседите.

За него бе все едно.

В крайна сметка те не доживяваха момента на утринното кафе. Дори не разбираха какво точно им се случва.

Все пак предпочиташе да го прави на техен терен, за да не се налага после да премества телата им от своят апартамент, да почиства кървавите петна и да гори дрехите и личните им вещи…

Не успори решението и.

Тази жена си заслужаваше малките неудобства.

В тясното пространство на колата бе усетил по-ясно нейният парфюм.

Бе леко замайващ, толкова интензивен бе ароматът.

Помисли си дали този мирис идва от парфюма или от нейното тяло?! Явно, бе твърде възбуден, за да минават подобни мисли в главата му.

Усмихнал се бе леко и бе видял с крайчеца на окото си, че и тя се подсмихваше.

Може би същите мисли са минавали и през нейната глава?!…

Отново си дръпна от цигарата и забеляза, че почти бе свършила.

Да, свършваше и времето на живот на жената.

Нека се парфюмира, среше и поне в смъртта си щеше да изглежда красива. Щеше да изглежда красива в последните си мигове с него. После, когато намереха тялото и гледката едва ли би могла да се нарече прекрасна, но това не го интересуваше.

Той щеше да бъде някъде другаде, може би отново в някой моден бар, в тъмния ъгъл, за да избира нова жена за поредната си вечер на удоволствие.

Донякъде съжаляваше, че трябва да я убие. Бе най-добрата партньорка в леглото, която бе намирал от доста години. Бе изпитал върховно удоволствие и му се искаше да опита отново, но правилата си бяха правила. Никога втори опит и никога още веднъж…

Какво ли още правеше и защо ли се бавеше толкова много?!

Ако съществуваха точни статистически данни според него сигурно поне петдесет процента от своето време жените прекарваха пред огледалото, правейки се на по-красиви и наслаждавайки се на собственият си образ.

Ако това бяха последните желания на неговата гостенка преди да умре(макар да не го знаеше), то той би могъл да поизчака.

Още не бе полунощ и имаше време. Дали да не повтореха любовната сцена от преди половин час?!

Ядоса се сам на себе си и се подразни, че позволи повторен път тази мисъл да мине през съзнанието му. Явно любовната игра бе отнела част от способността му да разсъждава трезво…

Полека притвори очи и превключи съзнанието си на промяна.

Сега за няколко минути от прекрасен мъж щеше да се превърне в звяр, в чудовище, в убиец.

Светлината в стаята бе изгасена и тя не можеше да го види.

Полека тялото му започна да се окосмява, ноктите порастваха с невероятна скорост, за да се превърнат в подобие на изкривени ножове, очите му губеха синият си цвят и се превръщаха в жълти кръгове. Усети как кучешките му зъби си проправят място в устната му кухина.

Още само миг и трансформацията щеше да бъде пълна.

Винаги се бе смял, когато в книгите по фантастика или в приказките виждаше образите на вампири и на човека — вълк. Почти успяваха илюстраторите със своето въображение да пресъздадът образа, който носеше и той.

Май наистина човечеството правеше големи крачки напред в развитието си. Имаше хилядолетия живот пред себе си, за да види до къде точно ще стигнат хората. Дано само с тези нови технологии не променяха жените и техният начин на мислене, техните навици. Не би искал да запълва вечерите си с подобия на жени или с роботи. Искаше още векове да се наслаждава на топлата им кожа, да гали голите им гърди, да се люби до изтощение и да може да усеща косите им по своето лице.

Ах, тези жени — толкова прекрасни и първични животни!...

Още миг и трансформацията му щеше да завърши.

Щяха да свършат и последните мигове живот на жената в банята. Поне нямаше да се налага да почиства много след това.

Внезапно усети пронизваща болка и почуства как нещо остро се забива в шията му. Отвори очи и видя над себе си жената.

Не бе вече жена.

Беше някакво чудовище.

Над него се развяваха двете и крила на прилеп, които се свиваха и разперваха. Не можеше да види лицето и, защото то бе забито, заедно с нейните зъби в гърлото му, но усещаше противният и мирис на сяра, усещаше и острите и нокти, които го държаха здраво забит във възглавницата и най-лошото бе, че усещаше как неговата кръв изтичаше и се вливаше в тялото на звяра.

Не направи опит да се възпротиви.

Знаше, че е излишно.

Знаеше, че рано или късно това щеше да се случи и знаеше, че неговото тяло щеше да се превърне в пепел, а неговата сила и неговите години живот да се прелеят в другия. Единственото, което не знаеше, че това щеше да стане с жена.

В крайна сметка тази негова слабост го бе довела до края.

Затвори очи поне за да не вижда отвратителният образ пред себе си и си представи, че се люби, че се люби с прекрасна жена, че поделя едно съвършено удоволствие и че в крайна сметка любовта иска жертви.

Наистина любовта иска жертви…

1 ноември 2000

,

Информация за текста

© 2000 Теодора Тодорова

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/854)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:15