Дамата от езерото

Предпочиташе да вярва на баща си.

Той казваше, че на езерото му е омръзнало да бъде съдник, влюбило се в жената. Поискало да изпита страстта, да разруши границите на материята, която ги разделяла. Поискало да прекрачи пространствата, за да раздели самотата си с някой друг.

Хората смятат, че чуствата са присъщи само на тях. Дори не се опитват да наскочат собственото си тесногръдие, за да усетят чуствата на едно езеро, на вятъра, на въздуха, да чуят техните думи и да усетят самотата им.

Тея полека нагази в дълбокото.

Ръката пред нея започна бавно да се издига, откри се рамо, после част от торс. С някакво магическо величие, като излязъл от нищото пред нея се изправи Художника.

Сама не знаеше как го позна. Бе гол и би могъл да бъде който и да е, но тя видя в очите му онези светли отблясъци на езерна вода, зениците му, които приличаха на малки кръгчета въздух, каквито се образуват само по водната повърхност. В косите му светли водорасли се заплитаха в къдрици. Капките вода по тялото му блестяха като малки диаманти.

Дълбоко в себе си Тея усети как нейното сърце намери точният ритъм на туптене със сърцето на Художника.

Вдигна бавно ръце и си помисли колко е щастлива! Най-после бе разбрала какво значи да се влюбиш и нямаше търпение да усети какво означава да се отдаваш, да преливаш от страст, да се любиш, да извиваш гръб като котка над някой случаен и непознат странник без после да се питаш защо и как и какво ще последва…

Над езерото прелетяха последните лястовици.

Вече бе почти есен.

Залезът полека подпали хоризонта в отблясъци на златно и пурпурно червено. Бе странно спокойно. Едно спокойствие, което можеш почти да го усетиш физически. Брегът бе пуст. Дори хилядите следи от босите нозе на летовниците бяха измити от вълните.

Вятърът се спусна в ниското и леко набразди водната повърхност. Клоните бяха вече отронили последните си листи и над езерото се зарастила мъгла.

Бе тихо. Дори щурците бяха забравили да засвирят.

Единствено една пъстра женска рокля бе останала на пясъка като спомен от изминалото лято…

,

Информация за текста

© Теодора Тодорова

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/852)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:15