Времето

уста и закрещях…

Бе осем часа сутринта. Проклетият будилник се напъваше в противния си звън. Бях цялата оплетена в чаршафа си, а около мен се въргаляше бутилка от вино (кога ли съм успяла да я изпия цялата!). В главата ми бе като сборище на камбани и все още крещях почти успявайки да ги надвикам. Излазих на четири крака за по-голяма опора от кревата и се затътрих към кухнята. На хладилника бе закачена бележка от мъжа ми:

„Мила, занеси часовника ми на поправка, защото нали знаеш колко е важно за мене времето“…

По дяволите, времето…

Октомври 2000

,

Информация за текста

© 2000 Теодора Тодорова

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/856)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:15