Опасен подарък за рождения ден

българските момчета предлагат по сто долара на ден — сума, почти равна на средна месечна заплата тук. Ванда пък разбрала и каза, че американците ще дават на чуждестранните доброволци по шест хиляди евро на месец. Като чу тази цифра, Тома стана и извика: „Отивам!“ Приеха го като шега, защото никой не можеше да си го представи с пушка или друго средство за убийство… Секунди след съобщението и Андрей вдигна ръка: „Отивам!“ Около масата се засмяха. Всеки си даваше сметка, че мъжете в компанията искаха да заминат на война не от лични убеждения за справедливост, а защото Америка, по-голямата военна сила, предлага на чужди волнонаемници 6 хиляди евро на месец. Тази сума работник в производството на хляб или един учител в България би получил за четири-пет години. През ума на двамата кандидат-доброволци не минаваше мисълта, че могат да бъдат убити заедно с други американски войници, получили за същата работа повече от тях.

Антония отмести порцията пред себе си, останала на половина.

— Не знаех с какви мъже живея под един покрив — не са носили пушка, но искат да бъдат войници на живо, за да печелят. А защо не попитате колко ще получат хората на Ирак, чиито къщи ще бъдат разрушени и децата им ще бъдат убити?

Андрей поиска да утеши майка си:

— Ние с Томчо ще бъдем от миротворците; ще излезем напред и ще кажем силно: „Плийс, пийс!“ (Молим за мир!) — представяше си, че е в компания на приятели, които ще изпълнят молбата му и ще се прегърнат. Сега Яничка го попита:

— А ако някой отговори на детската ти илюзия с картечница? Аз не пускам никого дори на шега!

След миг говорителката съобщи, че военните в САЩ все още не са поискали помощ от България, но това се очаква. Ванда предложи за Ирак да замине българският Форестър, да спечели поне пари, но и там нямало да го вземе никой, защото е на 62…

Яничка смени канала на телевизионната програма: сега на екрана вървеше американски филм „Войник“. За десет минути пред очите на всички гледащи се изля най-бруталната и безчовечна инквизиция, при която се показва как войнишка ръка снема на живо скалпел, как тази ръка е длъжна безотказно да застреля майка с дете в скута й… Сценаристите са имали наглостта да твърдят, че предлагат филм от бъдещето, защото в ниската част на екрана се изписваха години — 2015, 2017, 2020-та и местата в Европа, където се предполага, че ще се случат действията. И Антония поиска да смени програмата, но преди да извърши това каза по-гневно от съседката си преди минути:

— По-добре да умъртвя утробата си, ако някога видя с очите си, че моят син ще извърши такива злодеяния, за да ми донесе пари! — тя изключи екрана напълно. Стана да потърси кибрит, за да запалят свещичките на тортата.

— Но това е само един филм, а не е събитие от живота, не си струва да се натоварваш психически! — Андрей беше любимото й дете, което винаги прокарваше ръката си по гърба й, за да я успокои: — Ако ние с Томчо спечелим много пари, за следващия ти рожден ден ще ти подарим къща с градина и собствен нов автомобил…

— Никога няма да вляза в жилището, ако знам, че е спечелено с пари от войната, където някой е изпълнявал роля на наемен убиец! И няма да взема от вашия хляб… — тя стана и отиде в кухнята.

— Дяволската кутия ни развали празника! — Яничка усети, че майка й избяга от следващите думи за предстоящото световно събитие.

— Хайде на дискотека с мама и леля Ванда! — предложи Андрей: — Там ще се веселим и ще танцуваме. Видеото няма да излъчва новините за войната и тя ще забрави какво сме говорили.

Той тръгна, за да съобщи на Антония новото си намерение. Но не го направи: тя вече носеше стъклените чинийки за шоколадовата „Неделя“, купена специално за празника с малкото спестени пари от децата й.

Тортата беше истинско вълшебство от аромати и кремове!

,

Информация за текста

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10457]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00