Мариана Тинчева-Еклесия
По кръстния път на войната
И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.
Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.
Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.
Когато казах в София, че тръгваме на поклонническо пътуване към Босна и Херцеговина с автобус, признанието възбуди недоумение:
„И какво ще правите там, щом из онази земя все още мирише на война?“ — питаха близки.
„Тъкмо затова отиваме. Ще посетим едно селце, където Света Богородица се е явила през 1981 г…“ — започнах да обяснявам.
„Ти вярваш на такива измислици?“ — прекъснаха ме, преди да съобщя онова, което очаквах да видя.
Да, вярвах, защото с очите си вече бях виждала чудеса, които сама не знаех как да си обясня и споделя — те не можеха да се разберат от нашите знания; дори науката не успяваше да даде отговор за тях.
В чудесния майски ден на тази последна година от XX век тръгнахме по пътя към Загреб с последна точка на поклонението в Меджугорие. Тръгнахме заради вярата, че Бог ни е поканил на Своя юбилей и ще бъдем ведно с други вярващи в Него.
Но докато пътувахме към Херцеговина, почти постоянно изпитвахме скръбта от разрухата, останала като незарастваща рана през последната война.
Меджугорие носи името си в картина — селище, оградено от планини. То се е сгушило в земята на Херцеговина, а красивата Адриатика е само стотина километра южно от него. Лозарство, тютюнопроизводство, градинарство бил основният поминък на населението допреди половин век. По- младите тогава тръгвали на гурбет в Германия, Италия, Франция, Австрия…
През 1936 г. жителите на няколко паланки започнали строителство на голям храм в центъра на селището, където за празничните неделни литургии се събирали стари и млади.
Някои семейства от близки по-малки селца изминавали пеша близо десет километра, за да получат причастие и да бъдат в обща молитва с хора от други селища. Хората тук вярват във възкръсналия Христос и спасението на душите.
Когато през последните три десетилетия започва да се говори, че Света Богородица се е явила във Фатима (Португалия) и Лурд (Франция), за да предскаже събития и да помогне с дела, дори някои местни свещеници на Меджугорие отсъдили, че явяването й е невъзможно! Но през юни 1981 г. на хълма североизточно от центъра пред очите на няколко изумени деца се явява жена в светли дрехи и с венец на главата. Тя разговаря с малките, а на въпроса коя е, отвръща, че е Божията майка. Децата се връщат в домовете си, разказват на родители и близки за нея, но никой не вярва на думите им.
Следващите дни тя отново и отново се явява, за да каже, че по тези земи ще настъпи война. На децата небесната гостенка препоръчва: „Молете се! Молете се за мир! Ако знаете колко ви обичам, бихте плакали от радост.“
Случаите са удивителни, но след време — забравени.
Когато през 1991 г. в Сърбия започва ужасната драма на войната, насилието, деленето, стари и млади в Меджугорие си спомнят, че Госпа (Света Богородица) е предсказала трагедията. Тогава всеки ден в големия храм се събират стотици хора, за да молят невидимата застъпница да спаси семействата и домовете им от разрухата. Нещо повече: местните поселници молят Бог да прости на враговете им — военните, у които е оръжието за унищожение… Чудото не закъснява: седем пилоти от сръбската армия, получили заповед да унищожат Меджугорие, дават служебни показания, че всеки път, когато се спускат над местността, плътни облаци им пречат да разтоварят бомбите. А в небето между двата хълма над селището местните хора видели изписана думата МИР…
Днес Меджугорие, заедно с близките махали, събрани ведно, е център за поклонение на вярващи християни от много страни. След войната преди осем години много от младите хора са се завърнали в родното си място и го превръщат в живописен кът с частни хотели за поклоннически туризъм, цветни градини, магазини. В последните години светилището е посетено от 25 милиона богомолци. Катедралата от 1936 г. вече е малка да побере външните гости, затова в близост до нея са построени нови молитвени домове. Тук са описани случаи на изцеления, на разкаяние, обръщане към вярата…
Служат се утринни и вечерни литургии; за всички гости се предлага причастие. Много чужденци, посетили Меджугорие за първи път, искат да останат седмици, дори месеци… На паркинга за автобуси спират пътници от Бразилия, Карибите, Иран, Корея, Германия, Австрия… Някои отиват до мраморната скулптура на Света Богородица недалече от храма и коленичили, се молят за себе си и за свои близки. Други обикалят на колене три пъти. Молят се хора в инвалидни колички, плачещи, скърбящи, очакващи милост… Евангелието в катедралата се чете на различни езици според това от къде са пристигнали нови гости.
Нашата първа българска група пристигна на 6 май 1999 г.
Организирано от сестрите евхаристинки при католическия манастир „Св. Йосиф“ в София с благородното спонсорство на австрийското сдружение „Приятели на Меджугорие“, бяхме пропътували 1480 км за вярата. И видяхме с очите си истината — в Меджугорие няма следи от последната война, завършила преди пет години. Бяхме настанени в три частни пансиона, удобни и чисти като хотелите на Западна Европа.
Гостоприемството на местните хора е първото, което ни очарова. По време на закуската ни на следващия ден в 7:45 в утринната емисия на местното радио съобщиха за българското присъствие. Беше неделя. След час на празничната литургия в новия молитвен дом бяхме с братя и сестри от Италия и Бразилия. В края на проповедта италианският свещеник призова от амвона всички присъстващи да се молят за доброто бъдеще на България. Нашата група отвърна с „Амин“! Станали на крака, изпяхме „Христос Воскресе“. После всички се молихме за доброто бъдеще на Бразилия — присъстващите вярващи отговаряха с „Амин“! После за бъдещето на Италия… И младите италианци отговориха с „Амин“, после също изпяха за възкръсналия Христос! Тук местни хора и гости имат чувството, че са братя и сестри от Един Баща. Това усещане за едно цяло и общ език изпитахме с благоговейна радост и ние.
Още същия ден следобед, макар термометърът вън да отчиташе 32 градуса, цялата ни група от десет сестри евхаристинки и 45 миряни тръгна на поклонение към възвишението, където за първи път Света Богородица се е явила на децата. Местните хора твърдят, че ако човек измине бос пътя от шосето до Кръста на хълма, каквото поиска от Бог, ще се изпълни. Още в началото срещнахме поклонници от Южна Корея, Германия, Франция. Те се изкачваха боси и мълчаливи, унесени в своя молитва. Един кореец носеше на раменете си момче инвалид. Двамата бяха боси. Някой каза на английски, че Бог ги пренася по пътя на вярата! Камъните бяха малки, остри, пареха. Няколко човека от нас също се събуха: те искаха да преживеят част от мъчението, когато Иисус Христос е носел Кръста Си към Голгота… Събрани около кръста на мястото, посочено от децата за явяването на Госпа, всеки човек се молеше за нещо, което би желал да получи. После всички се молихме за мир в онези земи на бивша Югославия, които все още са заплашени от военна сила.
Вечерта Евангелието в катедралния храм беше прочетено на осем езика. Следващата вечер — на дванадесет. Стотици хора, излезли от храма, поискаха да видят Светата Дева така, както се е явила преди 19 години на четирите момичета и двете момчета. Някои насочиха камери и фотоапарати на юг, където
