По-силният жезъл ((За църковната толерантност))

богословие говорят за другите християни и религии, те не би трябвало да излагат ученията им с насмешка, като ги наричат лъжливи, противохристиянски, еретични, а да представят с уважение и зачитане другия възглед за Бога и тези, които го споделят. Още по-малко подобава на духовници и богослови да заплашват вярващи християни със Страшния съд, ако миряните надзърнат в средата на други вярващи. Мисионерството не би трябвало да допуска опетняване, осъждане, отричане на вярващи или проповедници от други християнски общности с цел да докаже лично превъзходство и привличане към своята среда. Стремежът към догматизиране на Богопознанието, ревността по изповядане на „чистата формула“ често противоречи на същността на християнството: като съзнаваме, че сме грешни, да прощаваме греховете на ближните, да зачитаме всички нуждаещи се от помощ, като им помагаме… Нали и Иисус Христос моли Отец да бъдем едно в Неговата Божия любов! За тази мисия е нужна и смелост, и добро сърце. Тук най-точно подхожда приказката за онзи човек, който се изгубил в пустинята. Останал без храна и вода, той не можел повече да се придвижва в посоката, към която е тръгнал. Самотен, изнемощял, с мрачни мисли, съзрял в далечината препускащ конник. Мъжът се уплашил:

„Този ще ме нападне, ограби и убие!“… Когато конникът стигнал до него, изпадналият в беда с почуда открил, ча това е брат му, тръгнал от близкото селище, за да го намери и спаси от смъртта.

От последния Седми вселенски събор (797 г.) са изминали повече от дванадесет века. Двете големи посестрими — Източната и Западната Църква, установяват вътрешния си живот, молитвената практика и йерархията върху канони и правила, приети на Седемте вселенски събора. Православната църква, представлявана от всички поместни църкви с православно богослужение по целия свят, не се осмелява да мисли за свой освежителен духовен събор, който да укрепи авторитета на институцията й. Днес, уви, изгледите за нов Вселенски събор изглеждат толкова нереални, колкото са били и преди десет века във времето на разделението. Мнението, че след Седмия вселенски събор не трябва да има следващ, тъй като до онова време всичко е казано, вече е архаично. Защото наука, която не е в духовна и морална полза на обществото, изгубва смисъл, губи и привърженици. Ето защо благонадеждна остава идеята за една личност от Православния свят, която подобно на папа Йоан XXIII ще има и силата, и смелостта да организира всеправославен събор от йерарси, които да вземат решения за необходими промени. Както можем да предполагаме, тези промени няма да бъдат само няколко и няма да просветлят възгледите и душите за няколко месеца. Ще има и съпротива.

И отрицания. Но кой днес се оглежда във водата на кладенеца от собствения си двор и мисли, че Вселената е само под стряхата на родната му къща? Достатъчно е да светне екраът на телевизора, за да разбере, че и другите имат право на земя, небе, свое неоскърбено верую…

Откритията на науката в областта на Космоса през XX век допълват картината и за една нова, по- актуална апологетика в представите за Твореца. Ето защо са потребни нов прочит и тълкувание на старите църковни закони. Останалото ще извърши Бог във времето след нас.

2006 г.

,

Информация за текста

© 2009 Мариана Тинчева-Еклесия

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/11474)

Последна редакция: 2009-05-02 11:20:00