Подарък — надежда

изляза, но прекъснах черната емоция и включих музика.

След пет дни беше деветнадесетия ми рожден ден. Вечерта в пощенската кутия намерих малка книжка с Евангелието на Йоан Богослов. Прочетох го от начало до край и изговорих на глас: „Прости ми, Господи, че Те обвиних за смъртта на баща си, той беше добър човек, а Ти Си по-добър от него!“ Съзнавах, че Бог наистина ме обича като ми подари дом, от където ще мога да тръгна към сцената. Знам, че един ден отново непременно ще пея и ще си купя пиано! Но преди това ще отида в дома за деца без родители, където бяха приятелите ми и ще им изпея песента за надеждата. Тя никога не би напуснала човека в трудни моменти, ако той се научи да се владее при изпитания. И ако иска да подари част от своята надежда на други хора, изгубили своята надежда.

,

Информация за текста

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10456]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00