Докато пътувахме в самолета за София, Виктория извади от ръчната чанта химикалка. Каза, че й е подарена от бедуина с мулето пред манастира „Св. Георги Хузевит“ в Юдейската пустиня. Той щял да й пише по интернет чрез приятели в Йерусалим, а тя обещала да му отговаря. Вероятно било и да си гостуват… Хареса ми това, че момичето си спомня радости на сърцето, които в този момент за нея бяха по- скъпи от всичките ни подаръци, купени по Светите места. Защото вярата и любовта са онова, което не се вижда с очи; не може да се купи с разменни монети, а освещава пътя на всяка душа към вечното Царство на Бога.
Информация за текста
© 2009 Мариана Тинчева-Еклесия
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11471]
Последна редакция: 2009-05-02 11:20:00
