- 1
- 2
задълбочен, спокоен от „Света“ на списанието със снимки на огнени дами. Но истинският дух може да се разбере при срещите и разговорите с местните хора на улицата, в кафенето, на пазара. Те също се страхуват от неизвестното бъдеще, което сега им предлага новият Европейски съюз. „Как ще живеем ние и нашите деца?“ — във въпроса им се долавя смут от неизвестното. Петдесет и шест годишният Бранимир, който има кафене на брега на езерото, разсейва тревогата, потупва приятелски събратята си по рамото и кани всички ранни гости на утринно кафе за своя сметка. Между поканените първи посетители бяхме и ние, четирима ранобудни български братя туристи.
Манастирът с името и мощите на св. Наум се намира на 30 километра от Охрид и само на 2 километра от границата с Албания. Пътят тръгва от красивата Охридска Ривиера и се провира из склоновете на Галичица по източния бряг на чистото езеро. Чисто езеро, в което можеш да видиш по-едри и по-малки риби. Понеже в града имахме удоволствието да вкусим от чистите извори на незабравимата българска духовност, на път към „Св. Наум“ поискахме да видим един от изворите на езерото, известен като Билянините извори. Посрещна ни слънчевата знойна фигура на Биляна, а пред нея — трите извора, в които някога е белила платното си. Измихме лицата си, тъй като местен човек разказа, че който се измие с вяра, ще получи хубост и младост като самата Биляна. След половин час автобусът ни спря на паркинга до манастира „Св.
Наум“. Брегът на кристалното езеро беше приел гости туристи от близки селища, отседнали в хотелската част, която някога е била манастир. В двора на храма ни посрещна пък влюбеният вик на пауни. Беше неделя и в храма се извършваше богослужение в присъствието на двайсетина души. Вдясно беше каменният саркофаг с мощите на св. Наум, който е живял и извършвал тук дейност за полза на българския народ за неговото национално самосъзнание… Делото на двамата ученици с името Охридски, последователи и продължители на учителите Кирил и Методий, се изразява в това да наложат български език, култура, морал, като ги разграничат и опазят от чуждоезичните набези и интереси. Затова все още, пък и навярно винаги във време, когато българският език, култура, морал са застрашени от пагубното влияние на по- близки или по-далечни духовни мисионери, тук ще идват български поклонници. Казвам поклонници с ясното съзнание, че ние се поклонихме и пред мощите на св. Наум. Над каменния саркофаг, покрит с червена плащаница, ако доближите ухото си, ще чуете, че сърцето на светителя все още тупти. И говори…
На петдесетина метра от храма тук е аязмото с целебна вода на св. Петка. Наляхме си от него с надеждата, че освен разкрасени след Билянините извори скоро ще бъдем и здрави по застъпничеството на светицата. После тръгнахме с лодки по река Дрин към другия непресъхващ, вечно клокочещ извор, откъдето тръгват водите на Охридското езеро — извора св. Наум. Тук дух и материя се смесиха по невероятен начин, за да запълнят усещането за човешка свобода, красота, боязън, святост, родени под купола на вечния храм на живота.
Когато автобусът ни за втори път премина обратно бариерата на тази твърдина и тръгнахме към София, всеки от нас носеше в джоба си по едно камъче, избрано по брега сред водите на езерото. В сърцата ни благодатно изгряваше искрата — надежда, че въпреки превратностите на времето, в което живеем, на Балканите също може да се живее щастливо.
Послепис:
От манастира „Св. Наум“ тръгнахме към обед и като минахме през Скопие, към 22 часа пристигнахме в София. На следващата сутрин медиите у нас съобщаваха за конфликти, размирици, политически разногласия между Македония и България. За момент радостта от преживяното в Охрид се помрачи чрез силата на лукав дух, който искаше да всее смут и недоверие у българските читатели. Никой от нас, пристигналите от Македония, не забеляза враждебност и размирици сред обикновените хора. Затова честно и по сърце написах горните редове. Те са част от вярата ми, че осветените места, които Бог докосва с ръката Си, никога не умират!
Информация за текста
© 2009 Мариана Тинчева-Еклесия
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11469]
Последна редакция: 2009-05-02 11:20:00
- 1
- 2
