Свещичката

вие сте истинските светещи сърца, Господи!“ — тя помоли непознатия да я почака отвън, докато в полумрака се преоблече и събере малкото дрехи, нужни й за тоалет след банята. Ръката й посегна да вземе цигарите от масата, но каза на глас: „В чужда къща пушенето е забранено! И всички лоши мисли, и думи за болестта, и тревожни предчувствия… След тези сърца как би могъл човек да мисли за онзи свят?“

…До ранна пролет, щом майсторите на старата сграда дойдоха за обещания ремонт, пламъкът от свещичката върху масата на Антония не се видя да танцува по тавана. Когато дърветата в квартала нацъфтяха, опряна на тънко бастунче, тя се върна в андерсеновата си къщичка. Косата й беше пораснала и разправяше на мъжете, работещи на строежа: „Змеят изплю вода, която искаше да погълне жената, но Бог й даде крила да прелети над бездната!“

За да я разберат, без да мислят, че е безумна от възрастта, тя добавяше: „Това са думи от Откровението в Библията, написани от свети Йоан.“

,

Информация за текста

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10462]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00