- 1
- 2
можеше да става от леглото. Един ден, като минах край оградата на манастира, видях нацъфтели бели зюмбюли. Откъснах три от тях, отидох при болната и ги поднесох към нея. Тя се зарадва, помириса ги и вдигна ръката си: „В олтара! Занеси ги в олтара от мен за Господа!“
Исках да изпълня молбата й, но знаех, че като жена и послушница, нямам право да прекрача прага на Светая светих по никакъв повод. Свещеникът щеше да дойде за неделната литургия след четири дни. Казах на игуменката, че ще оставя цветята пред вратата на олтара, а тя повтори: „Не, пред Разпятието на олтара, от мен…“
Взех ключа на храма, отворих вратата, прекосих по пътеката с килима, а през цялото време в душата ми се бореха два въпроса: кое е по-силният грях: да не изпълня желанието и да я излъжа, че съм поставила цветята пред разпятието, или… да получа отговор на много пъти задаван и безответен въпрос: „Какво ще се случи, ако една жена пристъпи прага на олтара?“
Малката, тясна вратичка на иконостаса беше отворена. Пристъпих, влязох в забраненото за жена място, докоснах масата с разпятието в очакване, че ще се случи чудо, което ще ме сгромоляса на пода и повече никога няма да изляза от тук… Но нищо подобно не ме сполетя. Произнесох в полушепот кратка молитва, навярно най-дълбоката и прочувствената в сърцето ми; положих зюмбюлите пред разпятието и излязох.
Като се върнах в стаята при майка Марина, опитах се да разкажа какви мисли вълнуваха малката ми душа. Игуменката само слушаше, поклащаше глава, усмихваше се едва доловимо и в края каза: „Това ще бъде последният ти урок от мен.“
След два дни премина в отвъдния свят, където истините се гледат лице в лице и отговорите на човешките ни въпроси навярно са непотребни.
Информация за текста
© Мариана Тинчева-Еклесия
Източник: http://bezmonitor.info/
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10445]
Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00
- 1
- 2
