Шмутц — и се разсмя. — Ама това ще го учим чак след две степени на отговорност. А може и да не стане, ако нямам добри самоизяви… Имам още два часа.
Продължаваше да си говори нещо, но не го слушах повече. Всичко отиваше по дяволите. Не можех да доставя такава боя.
Единствената надежда беше да се анализира образеца, но тази дяволия с тройното бластиране… Все едно да вземеш парче закалена емайлирана стомана и да я дадеш на някой средновековен алхимик. Дори да има модерна лаборатория, дори да му кажеш как да я ползва, той едва ли ще разбере как стоманата получава своята здравина и блясък.
С две думи, имах всичко на всичко една кутия с боя. Само една. Ако не измисля нещо — край. Признавам — алчен съм. Но само за пари. Затова и си мислех как да превърна този невероятен случай в по- голям куп зелени хартийки с повечко нули върху тях. Момчето не трябваше нищо да заподозре. Аз капиталист ли съм, или лукова глава? Просто трябваше да го надхитря и да измъкна нещо.
— А къде е твоята машина на времето, Ърнест? — попитах съвсем нехайно.
— Машина на времето ли? Нямам такава машина… А, вие сигурно питате за хронодрома… Направих си един съвсем мъничък, само за проучвания. Много ми се искаше да видя някои неща, например крал на медиите, банкери, хищници грабители като вас, или например истински бос на икономиката. Или например борсова спекулация, когато милиони дребни вложители губят спестяванията си и затъват до кръста. Или беше „до гуша“?
— До гуша. А къде се намира този твоя хронодром?
— Не „къде“, а „кога“. Веднага до училището. Аз трябваше да се подготвям за самоизява… Но мисля, че ще успея навреме да…
— Разбира се, че ще успееш. Не се притеснявай. А аз мога ли да използвам твоя хронодром?
— Няма да стане. Нито тренировки, нито поне втора степен на отговорност… Скоро трябва да се връщам. Е, пак е нещо — видях един истински хищник грабител!
Извадих цигара и я запалих.
— Слушай, а при вас има ли някаква машинария за гледане в бъдещето?
— Въртящ дистрингулатор? Има. На главния хронодром. Само че аз още не знам как се работи с него. За него трябва шеста или седма степен на отговорност.
И тук ударих на камък! Е, можех да кажа на хлапето да донесе още няколко кутии с боя. Но ако анализът не даде резултат, какъв е смисълът? Друго ще е някакъв апарат, нещо абсолютно ново, което може да се продаде за големи пари. Или например тая дяволия за гледане в бъдещето — ами аз ще направя милиони! Резултати на изборите, покачване на фиксинга… Но момчето не може да го донесе.
— А как е с книгите? Химия, физика? Промишлени методи? Какво имаш вкъщи?
— Аз не живея в къща. И не уча по книги. Нашето обучение е хипнотично.
Кипвах! Милиони долари се изплъзват от ръцете ми, а не мога да направя нищо! Момчето ще си тръгва, видя всичко (даже истински жив хищник грабител!), а сега — чупката, да се самоизявява! Трябваше да намеря някаква кукичка.
— А къде е твоят хронодром? Имам предвид къде се намира тук, при нас?
— В Централния парк, близо до входа.
— Имаш ли нещо против да погледам как ще се върнеш обратно? Или може би ще се върнеш напред…
Нямаше нищо против. Отидохме в западната част на парка, после свихме по една тясна алея. Още стисках в ръце кутията с боята и тя направо ми пилеше по нервите. И това ли ще е цялата ми далавера?
Момчето трябваше да говори, да говори… Все нещичко ще изплюе.
— А какво правителство имате? Демокрация или монархия?
Момчето така се разкикоти, че ми идваше да му шибна един шамар. Аз, така да се каже, губя планини от мангизи, а той се хили като че ли съм цирков клоун! Наговори ми цяла купчина умнотии, но единственото, което схванах, бе, че „всичко това е в далечното минало и няма абсолютно никакво значение“. Ругаех се на ум и бях готов да се захвана за всяко нещо.
— … Ще получа пета степен на отговорност. После са изпитите, много са трудни. Даже тенденсорът не винаги помага.
Трепнах като ужилен.
— А какво е тенденсор? Какво прави?
— Анализира тенденциите. Тенденциите и ситуациите в развитие. Всъщност е статистически анализатор, портативен и много удобен. Но примитивен. От него научавам въпросите, които ще се паднат на изпита.
Бяхме стигнали до нисък каменист хълм и различих слабо синкаво светене между камъните.
Ърнест се затича към камъните. Хукнах подире му. Трябваше да стисна времето за гърлото! Този тенденсор… Може би пък точно това ми трябва?
— Слушай, Ърнест — попитах, задъхвайки се. — Как работи този твой тенденсор?
— Много просто. Въвеждаш данните — има клавиатура, а той анализира и дава най-възможния резултат или предсказва тенденциите за развитие на събитията. Е, хайде, мистър Блин, довиждане.
И пое към синкавото светене. Хванах го за ръката и го дръпнах.
— Не ме пипайте! — изпищя момчето.
— Извинявай, повече няма. Виждам, че си добро момче. Какво ще кажеш да ти покажа една наистина голяма афера? Искаш ли да видиш как прилапвам някоя международна корпорация? Тази работа съм я замислил отдавна, но заради теб не мога да я ускоря. Бих искал да видиш как работи един истински хищник грабител. Само с този твой тенденсор мога да преобърна нещата и да ги ускоря. Ех, какво зрелище ще бъде! Изгарят стотици банки, натискам конкуренцията в ъгъла, инфлация, дребните спестители — до шията! И всичко това ще видиш със собствените си очи! Ако пък донесеш твоя тенденсор, ще ти разреша да ръководиш лично „натрупването на капитала“.
Очите на момчето пламнаха.
— Е-е, това вече е страхотно! Сам да участвам в огромна финансова битка! Но пък е рисковано — ако ме хване моята настойничка…
— Е, както искаш. Правя го за теб, защото си добро момче. Мислех, че искаш да стигнеш далеч. Но и ние, хищниците грабители, си имаме гордост. Не на всеки куриер бих възложил да ръководи натрупването на капитала. — И се обърнах уж да си тръгвам.
— О, мистър Блин — момчето изтича отпреде ми. — Аз много ценя вашето предложение. Но е някак рисковано. Обаче „опасността е солта на живота“ за вас, така ли беше? Добре де, ще донеса тенденсор. Много ми се иска да видя какво ще стане. Само не започвайте без мен.
— Добре, но ти побързай.
Кимна и потъна в синкавата мъгла. Сложих кутията с боя на тревата и се замислих. Какви възможности се откриват! Предвиждаш борсовите курсове, деловите сделки, развитието на отделните отрасли. И всичко на всичко — пъхаш в машинката фактите, например финансовите вести от някой ежедневник, и край — греби мангизите с лопата!
Отидох до синия облак и го докоснах — като каменна стена. Момчето не ме излъга, наистина не мога да се напъхам вътре.
Мъглата се разсея, от нея изскочи Ърнест със сива кутия с клавиатура, като на пишеща машина. Грабнах я от ръцете му.
— Как работи?
— Моята настойничка… Видя ме — задъхано рече той. — Надявам се… да не ме е видяла… че отивам на хронодрома. За пръв път… непослушание… незаконно ползване…
— Добре, добре, успокой се — прекъснах го аз. — Как работи?
— Клавишите. Печаташ фактите. А резултатите се появяват тук, на екрана.
— Лошо! Ще трябва дяволски много време да напишеш две страници с финансови новости. Пък и курсовете на борсата… Нямате ли нещо по-добро? Ей тъй, показваш й страничката от вестника — и тя хоп, дава резултатите.
Ърнест се замисли.
— Има, казва се „отворен тенденсор“. Моята наставничка има. Но той е само за възрастни. Няма да ми
