Твоят поглед ще топи снеговете

искрите на ловкостта, петната — сиво-синкави и кадифеночерни, потъмнели от привечерния здрач. Рибата дишаше тежко. Вярваше, че ще се изплъзне. Пусна я.

— Утре вас няма да ви има — предрече той. — И викна: — Ехе-ей, есенни вечери!

,

Информация за текста

© Димитър Тенчев

Сканиране и OCR: Мандор, 2002

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1002)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45