да срази всичко по пътя си.
Младата жена не винаги бе съгласна със заплашителните и унищожителни действия, предприемани от индианците срещу белите заселници, тъй като много от тях не бяха лоши хора. Голяма част бяха дошли с добра воля, търсейки ново начало, сбъдване на мечтите и надеждите си. Хората често бяха заблудени и мислеха, че индианците ще приемат присъствието им и заграбването на части от земите им с безразличие. Някои нямаше къде да отидат. Други бяха изгонени от своите родни места или от вече независимата Америка. Бедност, религиозни и политически различия бяха прокудили много бели към тази така наречена обетована земя. Голямото нахлуване обаче настъпи с победата над Англия. След като английската корона беше веднъж сразена, американците почти незабавно обърнаха погледи на запад. Завладяването на тези земи вече ги предизвикваше. Поражението на сънародниците й англичани не безпокоеше особено Шали, но заплахата, надвиснала над племето Оглала, дълбоко я тревожеше. „Моля те, Боже, дано да не си спомнят, че съм бяла“ — трескаво се молеше тя срещу тази убийствена възможност. „Само ми дай още няколко години, тогава цветът ми няма да има значение за тях“. Но дали такъв ден наистина ще дойде? — питаше се тя с боязън.
Шали отиде до постелята си, за да полегне, какъвто беше обичаят на индианците по това време на деня, зиме и лете. Затвори очи и наложи на напрегнатото си тяло да се отпусне. С умение, изработено до съвършенство, Сивия облак влезе тъй тихо, че известно време Шали не усети присъствието му. Той стоеше неподвижен, изучавайки я. После коленичи до постелята й все така безшумно, за да не я разбуди, но мъжкият му аромат стигна до сетивата й. Шали отвори очи и ги впи в него. Съпругът й се усмихна, пламтящият му черен поглед поглъщаше изключителните й черти и тя усети същото вълнение, както при първата им среща.
Лъчезарна усмивка грейна на лицето й и заигра върху меките й устни, канейки го да легне при нея, преди синът им да се е събудил. Пламенността на неговата любов всеки път с нова сила възпламеняваха тялото и сърцето й. Дори да се бяха любили неколкократно, всяко ново сливане беше единствено и неповторимо. Не се уморяваха да се докосват или да се притежават, като че ли не се виждаха достатъчно често. Тъй потръгна голямата им любов още от самото си начало преди много луни.
Сивия орел изпъна гъвкавото си тяло до нейното. Облегнат на левия си лакът, той продължи бавно и внимателно да оглежда жена си. На двайсет и пет зими Шали беше най-красивото човешко същество, което той беше виждал през своите трийсет зими върху лицето на Макакин. Нейното присъствие и притежание го оживяваха много повече от диханието на Великия дух, който изпълваше дробовете му, или пък от храната на Уанкантанка. Тя беше като въздуха, водата, като силите на битието, тя беше необходима за щастието и пълнотата на живота му. Как ли по-рано е живял без нея? Как би могъл да живее, ако някога я загуби?
Той тихичко се засмя, потъвайки сладостно в блестящите й зелени очи. Не съществуваше човек или сила, които да го победят и да му отнемат любовта. Ако е необходимо, той самият би призовал Птицата на смъртта, преди да предаде Шали в чужди ръце! Срещна я и я взе, тя беше завинаги негова. Кръвта им се смеси за вечни времена и щеше да пребъде в децата им и в децата на техните деца. Родът на Сивия орел щеше да живее, докато съществуваше Уанкантанка — навеки. Но той имаше само един син, който да продължи рода му, а имаше нужда от още, тъй като при всяко ново слънце животът на воина висеше на косъм пред Птицата на смъртта. Нуждаеше се от няколко силни синове, които да яздят до него, за да победят белия човек, заплашващ всичко, което той притежаваше и обичаше. Ако Шали не му беше родила Сияйната стрела, след като загуби първото им дете при един трагичен случай, той би повярвал, че тя не можеше да приеме семето му. Но синът му израсна в нейното тяло. Беше здрав и злите духове не бяха го докоснали. Това със сигурност означаваше, че някой ден биха могли да имат и друго дете.
Сивия орел се усмихна на жена си. Съществуваше само един начин семето му да проникне в тялото й и да остане там. С любов погали бузата й, кожата й беше мека като на новородено еленче. Очите й горяха със същия пламък, който пълзеше по напрегнатото му тяло. Надигна се и внимателно я изправи да седне. Очите му блестяха от радост, докато развързваше връзките върху нейното хайяке и го сваляше през главата й. Нежно разплете шнуровете, които държаха ченакето й. Хвърли го върху свалената рокля, после бързо махна своите дрехи.
Шали се облегна назад върху меките кожи, а съпругът й издърпа една завивка върху тях, за да запазят топлината и интимността. Колкото и дълго да живееше с него, Шали сигурно винаги щеше да запази естествената си свенливост. Сивия орел погледна към спящия им син и прошепна в ухото й:
— Нашият син спи, малка моя. Нито една искра от огъня няма да стигне до неговата постеля или до съзнанието му, за да попречи на нашето сливане — той я дразнеше, хапейки ухото й.
Шали сподавено се засмя.
— Ако не бях така наивна, любов моя, нямаше да изпиташ радостта да ме научиш на толкова много неща — пошегува се тя в отговор, зъбите й леко се впиха в брадичката му, а ръката й го потърси.
— На какво съм те научил, Тревисти очи? — запита той с престорено неведение.
— Да те обичам повече от самия живот. — Гласът й беше дрезгав от дълбокото чувство. Ръката й се плъзгаше по гордите линии на красивото му лице с цвят на мед, а тя продължи да шепне: — Да познавам всяка част от тялото ти по-добре от моето собствено… да живея само за теб и за нашия син… да имам смелостта да те погаля, където искам… — С тези възбуждащи думи тя плъзна пръсти по широките му рамене, надолу по силните му ръце и по гърдите. Каква жизненост и сила струяха под търсещата й ръка. Той изглеждаше така, сякаш някой талантлив художник беше размил голямо количество канела, а след това бе излял течността в чувствена форма — твърда и гладка до съвършенство.
Настойчивата й длан се спусна надолу по слабото му тяло, по тънкия кръст, постоя нерешително на твърдия му задник, чиито умели тласъци движеха мъжеството му в нея и я докарваха до такъв блажен екстаз. С един пръст проследи дължината на члена му, който възпламени усещанията й и инстинктивно отвърна на лекото й подканващо докосване. Ръката й нежно се затвори около възбуденото му мъжество и с болезнена сладост, бавно и ритмично се задвижи нагоре-надолу по цялата му дължина. От това неустрашимото му тяло се напрегна и потрепери, от големите му чувствени устни се изтръгна стон. Осланяща се на своята любов и на таланта си в леглото, тя се усмихна игриво и му довери:
— Затова, че ме научи как да ти доставям наслада… как моето тяло жадно да приема твоето… затова, че си единственият мъж, който изпълва сърцето и душата ми и не искам друг… затова, че ми даде удоволствие, което никога не съм смятала за възможно… Обичам те с цялото си сърце, Уанмди Хота. Докато живея и докато дишам, винаги ще принадлежа само на теб.
Устните на Сивия орел се впиха в нейните в жадна и възбуждаща целувка. Той вкуси сладостта, която така открито му се предлагаше и искаше още и още от този скъпоценен нектар. След малко нямаше сантиметър по лицето й, който да не е пламнал от ненаситните му целувки. Сякаш следвайки нова пътека към рая, устните му започнаха да търсят път надолу по шията й, за да стигнат до една напрегната от страстта гърда, после да се преместят на другата, като постепенно откриваха сладките съкровища на гъвкавото й тяло.
Влажният му език направи кръгове около всяко зърно като изгладнял хищник, който обикаля около улова си и търпеливо очаква точния момент, за да го погълне. Решил внезапно да спре на дясната гръд, мъжът засмука жадно, сякаш пиеше животворен сок, а после се премести на лявата и повтори това възбуждащо действие, от което главата на Шали започна да се мята, сякаш диво животно беснееше в тялото й.
Тя не знаеше колко дълго се наслаждава на тялото й той, преди устните му да потърсят сладостта на нейните. Ръката му се плъзна по гладкия й корем и надолу към кестенявата горичка. С изключително удоволствие той предприе ново проучване, изследвайки всяка извивка, възвишение или пещера. Водено от огромна жажда за него, тялото й несъзнателно се издигаше и движеше в търсене на върховния екстаз. Умелите му пръсти изкусно изучаваха и проправяха пътя за края на триумфалното пътешествие.
Ръката на Шали продължаваше нежно да гали съпруга й, приканвайки го към действие. Усещането на пулсиращата огнена мъжественост в ръката и я изпълваше с трепет и любопитство в предчувствие на последния му щурм, който щеше да се извърши в нейното извиващо се тяло. Кога мощната сила щеше най- сетне да я обладае? В мига, в който изгладнялото й тяло не можеше повече да издържа жаждата, тя склони Сивия орел да завърши влудяващото изследване.
Той влезе в нея нежно, но градусът на страстта у двамата изискваше силна и незабавна развръзка. По- раншните бавни и сладки ласки станаха бързи и яростни, телата им се удряха силно, почти дивашки в порив да стигнат по-скоро до дръзкия екстаз. Сякаш изкачвайки опасните чукари на Черните хълмове, те смело и
