Всичко коз!

— От това хиперпространство каква ти е файдата? Пари ще изкараш ли?

— Би могло. С тая формула инженерите могат да построят кораби, даже съм сигурен, че ще са по- евтини от ферарито на оня там мошеник, ама чак когато влязат в масово производство. Ще са големи колкото микробус. Или малък „Икарус“, за да има място за въздух, вода и всичките му там работи, дето ги монтират в сегашните космически кораби…

— За совалки ли говориш?

— Не бе! Совалки! С тия хиперкораби не излиташ като ракета, ами просто се разтваряш във въздуха — хиперскок! — и си някъде на майната си, на друга планета, в друга галактика… Само настройваш на таблото автонавигаторът да търси небесно тяло като Земята и натискаш копчето. За деветстотин киловата се прехвърляш в другия край на вселената. Ако не ти харесва, или се връщаш, или търсиш друго място. Можеш да ги запомняш като станции на дигитален радиоприемник. И всичко това следва от формулата. Ама не знам как да ги построя тези машинарии, нито имам идея какъв ще е тоя акумулатор, дето ще ми дава импулси от деветстотин киловата за една микросекунда…

Всички мълчаха, бавно попивайки чутото.

— Абе, Веско, това наистина са много пари бе! — опомни се изведнъж един от кибиците.

— Ами да. И всички ще са на далавера, не само аз. Даже ти ще можеш да си позволиш такава джунджурийка и ще си спретнеш една вила около оная, Проксима, дето е най-близка звезда до Слънцето. Стига там да има такава планета като Земята, а тя да има въздух за дишане, да не е много горещо, да не е много студено, да няма някакви извънземни зарази… Абе, до заранта мога да ти разправям как ще се промени всичко!

— Чакай… ама не си ли я патентовал тая формула?!

— Патентовах я. Опитах де. Потроших почти всички спестени пари по такси и комисии, Радка вдигна скандал и каза, че ще иска развод… Помниш ли миналата година когато се изнесе при майка си? Заради това беше…

— Весо! Ами защо не си я дал за производство тая твоя хиперформула!

— Защото не мога да им я обясня. Аз я виждам като на длан. Всичките й приложения, за някои даже хабер си нямам какво представляват, но ги виждам. А инженери, учени, експерти там всякакви — не ги виждат. И формулата, викат, че уж изглеждала бетон, ама не могат да я проумеят, без да им покажа как съм я извел. А аз не мога. Защото тя е като… като озарение. Като виждането на картите на белота.

Киро разсеяно запали цигарата откъм филтъра, намръщи се, хвърли я без псувни и извади друга. Веско замислено гледаше косматите си къси пръсти, а останалите зрители и играчи захласнато зяпаха него.

— Едни ми се смяха. Повечето. Викат, вечен двигател не купуваме. Други — те пък шепа хора, дето ми повярваха, казват, че ще се опитат да направят всичко възможно да я разнищят тая проклета формула. Записват ми телефона… и повече не ги чувам. Само един, професор, свестен човек, ми се обади след няколко месеца и разправя, че в тая формула наистина имало хляб, ама щели да го опекат чак след сто години, и то — може би. Помоли ме за разрешение да я прати в чужбина с пълно съхранение на авторските права…

— Ще те преметне!

— Ти защо сам не я прати в Америка или Япония?

— Не знам езици, Данчо.

— Да ти го преведат писмото!

— Първо, искат по шест кинта на страница превод и второ — как ще преведат нещо, което не разбират?

— Ама нали веднъж разправяше, че езиците са пак математика! Значи можеш да ги научиш!

— Казвах ти, че така си мислех в училище. Минали са покрай математиката, колкото таблата покрай шаха…

— Не сте го видели наш Весо на шах — вметна Киро за информация към по-неосведомените. — На сина ми компютъра щеше да изгори от яд!

— Езиците са един куп правила, където само изключенията са повече от правилата. Най-вече в пустия му английски. Едва изкарах тройка за диплома навремето… няма в езиците математика, а значи няма я и в мислите на хората. Заради това и не могат да разберат и най-големите специалисти моята хиперформула.

— Ама не им ли показа какви дарби на математик имаш?!

— Кои дарби? Да правя на маймуна всеки противник на белот ли?

— Добре де, а какво стана с оня човек, професора?

— Мълчи. Сигурно в чужбина са го скъсали от подигравки на някой симпозиум. Може и да ми е сърдит, мисли си, че съм го преметнал… Колко стана часа, Кире?

— Осем и десет.

Веско почеса меката си кръгла брадичка, гладко избръсната, с трапчинка, придаваща на лицето му израз, който никак не се връзваше с ореола му на гениален математик.

— Включих си кабеларка — свенливо поясни той. — Гледам едни предавания по „Дискавъри“, па дано ми просветне как да обясня на всички тиквеници формулата. Ама ще има време за още едно каре… Я раздай за всичко коз, Киро!

 25 — 9    4 — 7
 34 — 28   11 — 0
 62 — 32   11 — 0
 94 — 26   11 — 0
 120 — 26  11 — 0
 146 — 40  11 — 0 контра
 5         0

,

Информация за текста

© 2005 Николай Теллалов

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/634]

Последна редакция: 2006-08-10 20:41:06