Всички се ококорват, когато върху телескопния екран се появява сребриста фигурка на човек, който стърчи върху парчето междупланетна руда и приятелски маха с ръка в дебела ръкавица. Лицето на капитана сменя изражението си. От гняв то прелива към крива усмивка, която става все по-ведра. Прошепва възхитено:
— Ах ти, дявол такъв, прашна буря да те завърти!…
Веднага се стяга и с глас, който подобава на един марсиански капитан, нарежда спокойно и делово:
— Прекратете сепарирането! Смяна на курса. Екипаж — режим на търсене на нов обект!
Секторните офицери повтарят думите на началника си. Техници и оператори разменят служебни реплики, заемат се с изпълнението. Бученето на реактора и конгрегатите стихва. Капитанът обръща глава към помощника си:
— Запиши регистрационния номер на земянина. Ще пратим рапорт в Комисариата по звездоплаване на Федерацията. Много е вероятно там да решат, че подобни находчиви космонавти заслужават добро място в Марсианския орбитален флот. — И добавя на по-висок глас: — Насочете се към сектор Ловджийски кучета! Да си намерим материал за дезинтеграция, дами и господа!
Арапов разбира по канала за връзка със своя БК, че марсианците бият отбой, а сетне и с очите си вижда как „прахосмукачът“ се обръща и отдалечава. Конкурентът напуска полето на сблъсъка, като пожелава по радиото късмет. Както и поздравление от капитана за ловкото решаване на въпроса кой да е победител в надпреварата. Браво на тях. Честна игра. Бива си ги. Васил до последния миг се тревожеше, че ще гръмнат с бластерите, без да се церемонят. Грешка стана, биха могли да кажат после. Злополука. Ще се извинят, ще предложат компенсация… ама за космонавта Арапов, разпрашен на йонизирани атоми — каква е файдата от извиненията?…
Атомоходът се превръща в ярка точка, май е поел към октант Голяма мечка. Постепенно ловецът на метеорити осъзнава, че наистина е спечелил двубоя. И, в прилив на храброст, подскача, вика „Ура!“… но без да пуска антената, за да не отлети в космоса — право в дълбокия звезден вир на великото и необятното…
5.
Васил е омърлушен.
Въпреки че няма за какво да се кахъри чак толкова. Задигна изпод носа на марсианците чудно самородче. Обаче то се оказа прекалено тежичко. Повече от двеста милиона тона. Хапка не за всяка уста. Прибирането ще отнеме бая време. Което значи, че ще провали сроковете. Ще почне да се начислява наказателна лихва върху заемите и наетото оборудване. Процентите на лешоядите кислородопийци от „Небесни рудници“, откъдето взе почти всичко, ще му схрускат половината от печалбата. Е, поне целият остатък е за него, де.
М-да, няма да остане достатъчно прилична сума. За орбитален дом не стига съвсем мъничко. Кредит? Да-да, хамут на шията. Или все пак…
Не. Не стигат парите. Нито за орбитър-хабитат, нито за лунен кратер. Може обаче да си позволи ферма на Земята — на изплащане. Усамотен имот, всички удобства, киберприслуга… само че какво ще прави без космоса? Ще гледа нагоре към небето? Когато няма облаци, разбира се, ха! Не, не, по-добре да вземе лунен бункер. Ще се попазари, какво толкова. Или, най-разумно — комплект за КК. Стига наеми и аренда на двигатели и конзоли. Направо ще си вземе бракуван минипетрофагер и ще оре с него из нивите небесни, ще жъне камънак и ще отделя изотопи от плявата, в бизнеса с изотопни батерии не се печели зле… Солидна инвестиция. Ангажираща. Ще се изплати, ако не се напряга, след пет до десет години, при това гарантирано. А върху едно шаси-рама може да си закачи и оранжериен модул, какво му пречи? Е, ще се обмисли още малко тая хрумка, но всичко друго или е прахосничество, или… а пък жилищни отсеци така и така си е наумил да купува.
Ще е тясно, рече си Васил. Не като досега, но пък не е като под лунен купол. Свободен херметичен обем не остава много-много. Но пък ще има къде да сложи терариум с богомолка, може да си позволи аквариум, а защо не и котараче да си завъди? От онези, специално адаптираните към безтегловност породи.
Добре де, ами семейството?
Васил Арапов свива припряно рамене. Като му дойде времето. Важното сега е да си подсигури бъдещето, да монтира своята независимост върху здрав и устойчив фундамент. Пък бил той и орбитален, стига да е поне сто тона масивен.
Такъв, който следва по своята траектория в дълбините на черно-звездните небеса, сред простори с безчет неприбрани още съкровища.
Информация за текста
© 2006 Николай Теллалов
Източник: http://drakonche.zavinagi.org/
Разказ от 28 август 2006, макар идеята за него да е от средата на 90-те; предстои публикуване в „Тера фантастика“.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3123]
Последна редакция: 2007-07-12 20:03:44
