както с гравитационните вълни, но и в рамките на цялата Вселена.
Ето защо е непростимо за учен с толкова високопоставен научен пост и голям международен престиж като този на „разсеяния“ Карл, да не е свършил „домашната си работа“ и да не се е запознал с публикациите в световния академичен печат по темата, за която се изказва като глобален експерт. Още повече имайки зад гърба си могъщите и безплатни информационни и преводачески служби по печата към ЦРУ, които безплатно събират, превеждат, класифицират, индексират и информират съответните американски служби и институти дори и за най-незначителното и незабележително руско научно откритие, като донасят до бюрото на заинтересуваната инстанция копието на перфектно преведената на английски статия! А какво остава за такива епохални и стратегически-важни открития като тези на групите на Поляков и Акимов. Само с едно телефонно обаждане „замечтаният“ Карл би имал на бюрото си цялата преведена купчина от публикации на двамата руснаци, и то безплатно.
Най-вероятното обяснение за поведението на „разсеяния“ Карл е възможността той да е един илюминатски агент от много висок, може би даже от най-високия възможен ранг — да е член вероятно на тайното американско илюминатско „политбюро“, на т.н. комитет на „Величествените 12“ (Majestic-12, MJ-12). Също както неговия предтеча — световно-известният Харвардски астроном, проф. Доналд Менцел. Той беше автор на много документални книги, развенчаващи хипотезата за съществуването на живот извън Земята, „доказващи“ несъществуването на НЛО и дискредитиращи всички онези изследователи, занимаващи се с тяхното изследване. Двуликият Доналд, за когото се оказа чак след смъртта му, от умишлено „изтечени“ и подхвърлени на пресата официални правителствени секретни документи, че е бил един от 12-те членове на тайния комитет MJ-12 (Купър, 93). Комитета, на чиито заседания според мнението в американската десидентска научна общност винаги има запазени няколко централни стола за постоянните представители и „имперски проконсули“ на извънземните раси от Империята на космозлото, които лично присъствуват на по- важните негови заседания. Твърде вероятно е след смъртта на проф. Менцел, този ключов за Илюминатите агент-дезинформатор в областта на уфологията, неговото овакантено място да е било попълнено от младия и амбициозен Карл.
Както наскоро обаче беше разкрито сред американските уфологични среди от един от най-добрите конспиратолози в Америка — от м-р Бил Купър — в неговата книга „Погледнете бледия конник“ (’93) (единия от четирите конника на Апокалипсиса — б.а.), този комитет е известен още и под името „Маджик-12“ — или „Магия-12“. Което пък, познавайки целия съвременен Вашингтонски задкулисен политически живот (виж моя двудневен семинар „Новият световен ред“), най-вероятно е съкратено от „Блек Маджик-12“ — от „Черна магия — 12“. Възможно е този комитет да е американския аналог на тайното немско общество Черното слънце, най-дълбоко законспирирано вътре в СС. То е било съставено от дванадесет черномагьосника- сатанисти, които са „заседавали“ в подземието-олтар на крепостта Вевелсбург, седящи на дванадесетте каменни трона. От там те са вземали най-важните решения от икономическо, политическо, културно и духовно естество в Третия райх. Те дефакто са били тайното сатанистко „политбюро“, управлявало задкулисно нацистка Германия по партитурите на същите извънземни духовни учители и водачи от Тъмната страна на силата, както и сегашните американски тайни общества начело с Илюминатите.
Или казано по български, към проф. Сейгън вероятно би трябвало да се обръщаме с пълната му титла на Лауреат на най-високите масонски награди, три пъти Носителя на ордена „Червения щит на труда“, на Члена на Политбюрото от 12-те черномагьосници, които управляват задкулисно американската, а от там и световната наука.
Целият този водевил за търсенето на извънземен разум от официалните представители на американската наука ми звучи почти като програмата SETI на някое примитивно амазонско племе, което си е построило от подръчни материали сред тропическата дъждовна гора своя главен проект на века — първия за цялата джунгла „радиоприемник“. За да чуе с него предаванията директно от БиБиСи от Лондон за европейското футболно първенство. Този приемник, това чудо на първобитно-общинната техника, представлява една гигантска 20 метрова фуния от палмови листа, построена между огромните дървета в джунглата. Нещо като фуниите на първите грамофони с пружина, но увеличена десетки пъти. Завършваща накрая с медицинските слушалки на безследно-изчезналия наскоро лекар-мисионер. Слушалките тържествено са забучени в ушите на племенния шаман, и по неговите команди цялото племе започва бавно да мести отвора на фунията от палмови листа, мъчейки се да я насочи право към Лондон, за да чуе с нея директно от Англия гласа на говорителя на БиБиСи.
Точно колкото диваците могат да чуят с тази фуния, с този примитивен „детектор“ в акустическия диапазон на трептене, радиовълните с гласа на говорителя на лондонската радиостанция, излъчвани в значително по-високия като честота на трептене и различен като поле радио-честотен диапазон — точно толкова биха могли и „разсеяният“ Карл и неговото племе от „замечтани“ фундаменталисти-последователи от програмата SETI да чуят със своя примитивен детектор в радиочестотния диапазон регулярните съобщения на безбройните извънземни раси, излъчвани в значително по-високия и различен като поле гравитационен диапазон.
Но стига иронии с „разсеяния“ Карл. Дано обаче по-бързо да разбере, че преднамереното мамене на цяла планетна цивилизация е огромен кармичен грях, който след това ще трябва да се изплаща в десетки следващи превъплъщения. Най-вероятно все в роли като тази на „разсеяния“ главен глупак в комедийния анимационен сериал на Доньо Донев „Тримата глупаци“.
2.8. Една осветляваща ода за комрид Нютон, за този гравитиращ към бездната гении на гравитацията.
Докато дискутирахме в предишната глава многобройните уникални антигравитационни двигатели, все по-често появяващи се сред грубоватите творения на „дебелоглавите самоуки механици“, ние забелязахме една странна закономерност. За кой ли път вече видяхме, че те се издигат не само там, където съвсем не е позволено, но освен това, о-о-о анатема, сами си генерират и необходимата енергия за техния полет като я засмукват от физическия вакуум.
За кой ли път вече поради тази причина виждаме да се сгромолясва основния постулат на официалната партийно-линейна академична физика за невъзможността да се построи перпетуум-мобиле, или вечен двигател (Терз и Кели, IX.92). В същото време „голямата наука“, отричаща с лека ръка такива съобщения, винаги е била финансирана задкулисно, още от времето на Нютон, от тайните общества и от банкерските фамилии зад тях, притежаващи в момента световния монопол на енергийните компании! За да можем да разберем алергичното отношение на съвременните академични среди към антигравитацията и към безплатната енергия, трябва май да започнем от самото начало — от Нютоновата теория на гравитацията. Но от коя именно от двете негови теории?
И каква връзка има това с моята употреба на тоталитарното обръщение „другарю“ към може би най- великия физик на всички времена? Какво бихме могли да кажем за Сър Исак Нютон, за този гении на гравитацията и на толкова още много други отрасли на физиката и математиката, което би осветило неговата ключова и пионерна роля в потулването и кастрирането на истинската теория на гравитацията. По сведенията на много извънземни контактьори, не само Нютон, но и десетки други велики учени от последните няколко века са били контактирани телепатично в техните сънища (без да го съзнават в повечето от случаите) от много извънземни учени и учители, които са им прехвърляли наготово в главата идеи за открития, изобретения, и даже цели нови науки и клонове на познанието (Майер, 75). Аз нямам ни най-малкото съмнение, че Нютон е бил техния най-добър ученик на Земята, чак до появата на Тесла в края на миналия век. И двамата са виждали в сънищата си своите нови творения, закони и открития.
Но освен да служи на силите на прогреса, комрид Нютон (другар на английски) беше здраво оплетен и теглен надолу към бездната от силите на мрака. Комрид Нютон не само беше концентрирал в ръцете си цялата абсолютна научна власт по своето време — от 1703 г. той е президент на Лондонското кралско (научно) общество, съставено почти 100% от учени-масони от най-висш ранг, но беше също така и ковчежника на британската корона — от 1699 г. той е директор на Кралския монетен двор, който от векове е
