държеше в ръката си смачкана пластмасова чашка с ръб по средата.
Бизнесменът се надигна и стъпи на пътеката.
— Ако можете да останете с него, сър, докато повикам някой… — каза Хел, следвайки бизнесмена в обслужващата част.
Две секунди по-късно беше заел отново мястото си, гледайки над пътниците с онова неопределено изражение на съчувствие, което имат въздушните стюарди. Когато погледът му падна върху мускулестия млад мъж до него, той му намигна и каза:
— Нямаше нищо обезпокоително. Замайване, предполагам. За първи път е в свръхзвуков самолет, може би. Другият джентълмен му помага. За съжаление, не говоря арабски.
Мина една минута. После друга. Напрежението на мускулестия младеж растеше, докато този безмозъчен стюард седеше пред него и тихо си тананикаше с разсеян поглед, играейки си със забодената на ревера си табелка с име.
Мина още една минута.
Мускулестият младеж не можа да се стърпи. Скочи и дръпна завесата настрани. На пода, с отпуснати крайници като кукли, лежаха неговите четирима приятели. Той дори не усети ръба на табелката. Беше мъртъв преди тялото му да достигне пода.
С изключение на шума от двигателите, на самолета цареше тишина. Всички пътници гледаха право напред. Екипажът стоеше с лице към предницата на самолета, очите им бяха втренчени в панела пред тях.
Хел вдигна от поставката слушалката на вътрешния телефон. Мекият му глас прозвуча металически по системата.
— Отпуснете се. Не поглеждайте назад. Ще се приземим след петнадесет минути. — Постави обратно слушалката и завъртя в пилотската кабина. — Изпратете съобщението точно както са ви инструктирали. След като направите това, отворете плика в джоба си и изпълнете инструкциите за приземяване.
Отново навел птеродактилския си клюн „Конкорд“-ът се приземи с рев на едно освободено временно военно летище в Северна Шотландия. Когато спря и двигателите му затихнаха, вторият изход се отвори и Хел слезе по подвижните стълби. Влезе в ролса, модел 1931-ва, който беше догонил самолета по пистата, и отпътуваха.
Точно преди да стигнат до контролната кула, Хел погледна назад и видя пътниците да слизат и да се нареждат в редици до самолета под ръководството на човека, който беше играл ролята на главен стюард. Пет военни автобуса вече се бяха насочили към тях, за да ги приберат.
Сър Уилфред седеше на издрасканата скамейка в контролната кула, посръбвайки уиски, докато Хел се преобличаше, сменяйки дрехите на самолетен служител със собствените си.
— Съобщението добре ли звучеше? — попита Хел.
— Изключително драматично. Много убедително. Пилотът съобщи по радиото, че самолетът е бил завзет от терористи и точно в средата на съобщението прекъсна, не оставяйки в ефира нищо друго освен мъртва тишина и съскане от статичното електричество.
— А беше ли на чист канал, така че да има независими потвърждения на доклада ви?
— Сигурно са го чули половин дузина радиостанции из целия северен Атлантик.
— Добре. Значи утре разузнавателните самолети ще се върнат и ще докладват, че са намерили плаващи останки, нали така?
— Без съмнение.
— Останките ще бъдат прибрани и по „Би Би Си“ ще бъде съобщено, че има доказателства за експлозия, както и предположения, че експлозивното устройство на арабите случайно се е задействало, унищожавайки самолета.
— Точно така.
— Какви са плановете ви за самолета, Фред? Без съмнение, застрахователните компании ще бъдат любопитни.
— Остави това на нас. Дори в Империята да не остане друго, ние ще си запазим склонността към двуличие.
Хел се разсмя.
— Добре. Сигурно е било доста трудно да съберете толкова агенти от цяла Европа и да ги накарате да се правят на пътници.
— Беше наистина. А пилотите и екипажът бяха от Кралските военновъздушни сили, които имаха много малко време да се запознаят с „Конкорда“. Кажи ми сега, това нямаше ли да те притесни малко, а стари приятелю?
— Съжалявам, че вече имаш сто и петдесет човека, запознати с тайната. Но това беше единственият начин, по който можех да го направя и правителството ти да остане незасегнато от отмъщението на компанията-майка. Но в края на краищата, всички бяха ваши хора.
— Вярно е. Но на тях не може да се разчита за по-продължителен период. Все пак успях да уредя проблема.
— О-о? И как?
— Къде мислиш, че отидоха онези автобуси? Хел нагласи връзката си и затвори ципа на сака.
— Всичките сто и петдесет?
— Няма друг сигурен начин, старо момче. А след два дни ще трябва да се погрижим и за екипа на унищожителите. Но ако се замислиш, това също има добри страни. Имаме известен проблем с безработицата и сега ще дадем възможност в секретните служби да влязат млади и умни мъже и жени. Хел поклати глава.
— Ти наистина си от камък, нали, Фред?
— След време дори и душата се втвърдява. Сигурен ли си, че не искаш едно питие на сбогуване?
ЧАСТ ПЕТА
Шичо — бърза атака
ЗАМЪКЪТ ЕТЧБАР
С отпуснати от парещата вода мускули, с тяло почти в безтегловност, Хел дремеше, преплел крака с тези на Хана. Беше сравнително студен ден за сезона и гъстата пара се виеше, запълвайки малката баня.
— Беше много уморен, когато се върна миналата нощ — каза Хана след минути на сънлива тишина.
— Това критика ли е? — промълви той, почти без да мърда устни.
Тя, леко се засмя.
— Напротив. Умората е предимство при нашите игри.
— Вярно.
— Беше ли пътуването ти… успешно? Той кимна.
Тя никога не разпитваше за работата му; нейното обучение й забраняваше, но то също я беше научило да му дава възможност да говори за работата си, ако той иска.
— Тази работа? Беше ли подобна на това, което вършеше в Китай, когато се срещнахме?
— Нещо подобно.
— А тези неприятни мъже, които ни посетиха, бяха ли замесени?
— Не бяха на същото място, но те са врагът. — Тонът му се промени. — Слушай, Хана. Искам да вземеш малко почивка. Отиди до Париж или до Средиземноморието за няколко седмици.
— Върнал си се от няколко часа и вече се опитваш да се отървеш от мене?
— Очаквам някои усложнения от онези „неприятни мъже“. И искам да си на сигурно място, далеч оттук. Освен това — той се усмихна, — ти най-вероятно имаш нужда от малко разнообразие с някой момък.
— А ти?
— О-о, аз ще бъда извън обхвата на врага. Ще отида в планината и ще поработя в онази пещера, която открихме с Бено. Малко вероятно е да ме намерят там.
— Кога искаш да тръгна, Нико?
