I В кръвта затихват страст и ропот и вече търсиш топъл кът, цениш ти трезвия си опит на зрелия житейски път. Оплакал младост и надежда, брат млечен на бреза и клен, в природата ти се оглеждаш и в нея цял си отразен. Ти на дървета застарели и събеседник, и връстник, в упорството на песни смели търси най-верния си лик. Те носят тежкото си бреме, но нижат се лета безброй — отлага бързащото време в сърцевината слой след слой. И крепне живата им сила, и клоните им се множат, товара, с който е дарила земята хората, делят. Защо към цъфналите вишни се взираш натъжен, разбрал, че вместо чувствата предишни дошли са мисъл и печал? Дали защото в твоите химни кръвта ти се втвърдява пак, тъй както в клончетата зимни вода и светлина, и мрак? II Страна на птича нищета, зелен бивак на ветровете, със клони търсят висота сляпородените дървета. Войници стройни, те стоят, от хората очовечени — небето искат да допрат, а със земята са сродени. Те златна дреха всяка зима събличат под настръхнал свод: почивка трябва, за да има пак сили горският народ. Листата нека да лежат като ръжда, в снега зарита. Водите пак ще заструят, пропукали внезапно щита. Ще тръгне пролетният сок, във всяка жилка той ще бликне, филиз, подобно нежен рог, от черна рана ще поникне. И ето ги върху пръстта, издигнали прозрачни листи, те светлина от утринта все търсят в небесата чисти. Планинци сякаш са дошли за тоя празник на земята и бляскат древните стрели сред стана им във низината. Съзвучията на вълни пак с птичи трели зазвучаха, за танци жадните жени със шалове в ръце стояха. С листата сродна е плътта — като дърветата се вием и с корени — и те, и ние — сме отговорни пред света. ,
© Арсений Тарковски
© 2007 Светлозар Жеков, превод от руски
Арсений Тарковский
Източник: http://zhekov.pero-publishing.com
Последна редакция: NomaD, 2010
Издание:
Арсений Тарковски. Избрани стихотворения
Подбор и превод от руски: Светлозар Жеков, 2007
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17010]
Последна редакция: 2010-07-21 16:30:00
