него бе изсечен каменен кръст.
Забравих за времето и студа. Стоях поразен и се опитвах да разбера дали кръстът е случаен символ, или там, или на Марс, или на която да е друга планета е бил Онзи, който…
Над мен кръжаха и сияеха милиони звезди.
И тогава си спомних. Спомних си къде съм виждал тази светлина, падаща върху скала при залез слънце. Вече знаех цялата истина.
Обърнах се и хукнах.
Едва успях. Батериите се скапаха на пет мили от кораба, обадих се и продължих да тичам с надеждата, че движението ще компенсира недостига на топлина. Но краката ми замръзнаха, започнах да куцам, а ставаше все по-студено.
Бейрдж ме посрещна по средата на пътя, махна старите батерии и сложи нови. След което се разкрещя:
— Кретен такъв! Шибан безмозъчен идиот! Ако още веднъж… няма да има нужда от съд…
— Дори ако ти кажа кой е кацал в кратера?
— Какво?!
Бяхме вече на кораба, пръстите ми се стоплиха преди да завърша оправданията си. Имаше много възражения, но когато идеята му влезе…
Даже след като се върнахме у дома и разказахме всичко, разузнаването продължи да работи на пълни обороти. Убедиха се, че преди нас не е имало никаква експедиция — нещо, в което ние бяхме сигурни още в първата нощ на Луната.
Та да кажа накратко, професоре, защо се спряхме точно на вас. Ще отидем заедно в чужбина. Съвсем официално, като туристи. Вие ще се ровите в архивите, а аз ще ви кажа ако попаднете на нещо интересно. Съмнявам се, много се съмнявам, че ще излезе нещо. Това е добре прикрита тайна; като тайната на подводната лодка, която той реши да не дава на враждуващия свят. Но ако намерим нещичко, макар и намек, ще бъда щастлив.
Нашите експерти са бачкатори. Ще преровят всичко. Надяваме се, вече разбирате, че става дума за изумителна тайна.
Как така се отказвате?! Аз съм поразен, направо не вярвам — ами вие сте историк!
Добре де. Отиваме значи в Лондон. Ще ви заведа в Националната галерия и ще ви сложа срещу картина с надпис „Мадоната край скалите“. И вие сам ще видите тази несияла никога над Земята светлина — студена, бледа, неописуемо мека светлина, която ласкае Божията Майка и Младенеца. А името на художника е… Леонардо да Винчи.
Информация за текста
© 1957 Пол Андерсън
Poul William Anderson
The Light, 1957
Сканиране: stooth
Разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание: Списание „Зона F“, бр.3/2001
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11521]
Последна редакция: 2009-05-04 22:45:00
1
Разказът е публикуван през 1957 г., тоест преди първия полет на човек до Луната. На това се дължат и някои неточности в описанията — Бел.ред.
