Двамата и сърната

малкото. Вихър никога не бе я виждал така красива и завика от радост:

— Избяга, избяга…

А Стамен се спусна в посоката, дето преди малко се целеше и гърмеше прав.

— Стреляй, какво зяпаш, стреляй, мамка му…

Едва сега Вихър видя, че из нанадолнището бяга лудо един жандармерист, и гръмна по него. Но оня, взел преднина, се скри в гората. Бе захвърлил само раницата си.

— Дошли са да ни донесат хляб! — засмя се Стамен и доволен, и ядосан, като я прибраха.

Убитият лежеше в края на поляната, до един бук, заровил нос в земята.

— Е тоя се целеше. Щеше да я убие мръсникът… — Стамен взе автомата му. — А сега да се омитаме! Сигурно са патрулна двойка, да не налетят другите…

Вихър вървеше зад него мълчалив и виновен. Като след всяко остро изживяване той чувстваше нужда да говори, да говори много, но сега не можеше. Беше му трудно да каже всичко.

,

Информация за текста

© Веселин Андреев

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Български разкази за животни. Антология

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител: Симеон Янев

Отговорен редактор: Божанка Константинова

Редактор: Албена Янкова

Художник: Буян Филчев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14437]

Последна редакция: 2009-11-08 18:00:00