— Скалата е от 0 до 12, но степента, която ни е нужна, е 2,72. Плюс-минус 0,05 — ако ви интересува по-точно. Това е степента, която според данните от четиринайсетте транслатора ще осигури достигане на равновесие след петнайсет десетилетия.
— Според мен обаче правилната цифра е дванайсет.
Мандамъс го зяпна ужасено.
— Дванайсет? Давате ли си сметка какво означава това?
— Да. Това означава, че до едно-две десетилетия Земята ще стане прекалено радиоактивна за живот и че в този процес ще загинат няколко милиона земляни.
— И че неизбежно ще се стигне до война с разярената Заселническа федерация. Защо ви е тази касапница?
— Пак повтарям. Не очаквам да живея още петнайсет десетилетия и искам да видя унищожението на Земята с очите си.
— Но това ще бъде в ущърб на Аврора — най-меко казано. Вероятно се шегувате.
— Изобщо не се шегувам. Трябва да си отмъстя за цели двайсет десетилетия, пълни с поражения и унижение.
— Причината за всичко това са били Хан Фастълф и Жискар — не Земята.
— Не, причината за това беше един землянин — Илайджа Бейли.
— Който е умрял преди повече от шестнайсет десетилетия. Какъв смисъл има да се отмъщава на човек, който отдавна не е сред живите?
— Не желая да споря. Имам едно предложение. Ще напусна поста си веднага щом се върнем на Аврора и на мое място ще назнача вас.
— Не. Не ми трябва директорското място на такава цена. Да загинат милиарди!
— Милиарди земляни. Е, доколкото разбирам, не мога да разчитам на вас да задействате устройството, както трябва. Покажете ми тогава как аз да наглася контролния механизъм. Поемам изцяло отговорността. И въпреки всичко, щом се върнем, ще ви предоставя поста си.
— Не. Това пак означава да загинат милиарди земляни и не се знае още колко милиона заселници. Разберете най-после, нищо не е в състояние да ме накара да се съглася, а без мен вие не можете да го направите. Пусковият механизъм е настроен на отпечатъка на левия ми палец.
— Повтарям още веднъж молбата си.
— Трябва да сте луд, за да продължавате да ме молите след всичко, което ви казах.
— Това, Мандамъс, си е лично ваше мнение. Не съм толкова изкуфял, така че отпратих всички роботи по разни задачи. Сега сме съвсем сами.
Мандамъс разкриви горната си устна в презрителна усмивка.
— И с какво възнамерявате да ме заплашите? Да не смятате да ме убиете, докато няма роботи, които да ви попречат?
— Да, Мандамъс, всъщност смятам да направя точно това, ако се наложи — Амадиро извади от някаква торбичка до себе си малокалибрен бластер. — Трудно е да се сдобиеш с такъв на Земята, но ако си платиш добре, се намира начин. Знам как се използва. Изобщо не се съмнявайте, че с най-голямо удоволствие ще ви пръсна главата още сега — ако не се съгласите да сложите палеца си на бутона и не ме оставите да наглася скалата на 12.
— Няма да посмеете. Ако умра, как ще задействате скалата без мен?
— Не ставайте глупак. Ако ви пръсна главата, левият ви палец ще си остане цял-целеничък. Дори за известно време ще запази телесната си температура. Ще се възползвам от него, след което ще задействам скалата — все едно завъртам крана на чешмата. Бих предпочел да останете жив, защото ще е доста досадно да давам на Аврора обяснения за смъртта ви — но не чак толкова, че да не мога да го понеса. Давам ви трийсет секунди за размисъл. Все още не е късно да получите директорското място, ако решите да ми съдействате. В противен случай така или иначе ще бъде моето, а вие ще умрете. Започваме. Едно… две… три…
Мандамъс бе вперил ужасен поглед в Амадиро, който го гледаше неумолимо и безстрастно иззад прицеления бластер и продължаваше да брои.
— Оставете бластера, Амадиро — каза изведнъж Мандамъс, — или ще ни задържат и двамата под предлог, че трябва да ни предпазят от нараняване.
Предупреждението закъсня. Една ръка със светкавична бързина се протегна и стисна юмрука на Амадиро, който не успя да шавне и изпусна бластера.
— Извинявам се, че се наложи да ви причиня болка, д-р Амадиро — чу се гласът на Данил, — но не мога да ви оставя да държите насочен бластер срещу друго човешко същество.
91
Амадиро не каза нито дума.
— Доколкото виждам — хладно рече Мандамъс, — в момента вие двамата сте без господар. В негово отсъствие аз съм ваш господар и ви заповядвам да се махнете и повече да не се връщате. Както виждате, в момента не съществува никаква опасност за някой от присъстващите човешки същества, така че нищо не може да вземе превес над изискването да се подчините на заповедта ми. Напуснете незабавно.
— С ваше позволение, сър — отвърна Данил, — ние няма нужда да крием кои сме и какво умеем, защото и без това го знаете. Моят другар, Р. Жискар Ревентлов, притежава способността да долавя чувства… Приятелю Жискар.
— Забелязахме ви много отдалече — каза Жискар — и докато идвахме насам, д-р Амадиро, долових в съзнанието ви непреодолима ярост. А вашето съзнание, д-р Мандамъс, излъчваше извънреден страх.
— Яростта на д-р Амадиро — доколкото изобщо я е имало — е била предизвикана от приближаването на два странни робота и особено на единия от тях, който може да се рови из главите на хората и който вече увреди — и то много лошо — мозъка на мадам Василия. Моят страх, доколкото изобщо е съществувал, също се е породил в резултат от вашето приближаване. Сега вече сме овладели чувствата си и няма защо да се месите. Отново ви заповядвам да се оттеглите и повече да не се връщате.
— Простете, д-р Мандамъс — каза Данил, — но ми се иска да се уверя, че наистина е безопасно да изпълним заповедта ви. Струва ми се, че когато пристигнахме, в ръцете на д-р Амадиро имаше бластер и той беше насочен към вас.
— Д-р Амадиро ми обясняваше как се използва и тъкмо се готвеше да го остави, когато вие му го взехте.
— Трябва ли в такъв случай да му го върна, преди да си тръгнем, сър?
— Не — отвърна Мандамъс, без да трепне, — защото това ще ви послужи за извинение да останете тук уж за да ни пазите. Вземете го със себе си и няма да има нужда да се връщате.
— Имаме всички основания да смятаме — не се предаваше Данил, — че се намирате в местност, в която не се допускат човешки същества.
— Това е обичай, а не закон и във всички случаи не важи за нас, защото не сме земляни. Впрочем, тук не се допускат и роботи.
— Тук ни доведе високопоставен служител от земното правителство. Имаме основания да смятаме, че сте тук с цел да повишите радиоактивността на земната кора и да нанесете на планетата непоправими щети.
— Това изобщо… — започна Мандамъс.
Тук Амадиро за пръв път се намеси.
— Какво право имаш, робот такъв, да ни подлагаш на кръстосан разпит? Ние сме човешки същества и сме ви дали заповед. Незабавно я изпълнете!
Тонът му беше толкова властен, че Данил трепна, а Жискар понечи да се обърне.
Данил обаче продължи.
— Простете, д-р Амадиро. Аз не ви разпитвам. Просто искам да се убедя, че е безопасно да изпълня заповедта ви. Имаме всички основания да смятаме, че…
— Няма нужда да повтаряш — прекъсна го Мандамъс. После се обърна към Амадиро: — Д-р Амадиро, позволете да отговоря аз. — Той продължи отново към Данил: — Изпратени сме тук с антропологична
