възможности и по всичко личеше, че са добре изпипани.
— Сам ли сте ги проектирал, мистър Мандамъс? — Роботите, проектирани от своите собственици, винаги придобиваха особена ценност.
— Да, наистина, сър.
— Значи сте роботик?
— Да, сър. Имам научна степен от университета в Еос.
— Ръководител ви е…
— Не д-р Фастълф, сър — меко довърши Мандамъс. — Доктор Маскелник.
— Аха, но не сте член на Института.
— Подал съм молба за постъпване, сър.
— Разбирам — Амадиро понамести листата на бюрото си и без да вдига поглед, бързо изстреля: — Къде сте учили латински?
— Не зная латински говоримо или писмено, но достатъчно, за да познавам този цитат, както и къде да го намеря.
— Само по себе си това е забележително. Как се постига?
— Не мога да посвещавам цялото си време на роботиката, така че имам някои странични интереси. Един от тях е планетологията, със специален акцент върху Земята. Това ме отведе към земната история и култура.
— Не е много популярно сред космолитите.
— Така е, сър, за голямо съжаление. Човек трябва да познава враговете си — като вас, сър.
— Като мен ли?
— Да, сър. Сигурен съм, че познавате Земята в много отношения и че сте по-компетентен от мен по този въпрос, защото по-дълго сте се занимавал с него.
— Откъде знаете?
— Опитах се да науча колкото се може повече за вас, сър.
— Защото също съм един от вашите врагове?
— Не, сър. Защото искам да станете мой съюзник.
— Да стана ваш съюзник? Значи смятате да ме използвате? Не ви ли се струва, че сте малко нагъл?
— Не, сър, защото съм убеден, че ще искате да станете мой съюзник.
Амадиро втренчи поглед в него.
— Все пак на мен ми се струва, че сте не малко, а доста нагъл… Кажете, разбирате ли цитата, който сте избрал за мен?
— Да, сър.
— Преведете го тогава на галактически.
— „Впрочем аз смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен.“
— И как смятате вие, какво означава това?
— Тези думи са казани от Марк Порций Катон, сенатор на Римската република — политическа единица в древното минало на Земята. Тя победила главния си съперник, Картаген, но не го разрушила. Катон твърдял, че над Рим щяла да тегне вечна заплаха, докато Картаген не бъде разрушен напълно — което, сър, впоследствие станало.
— Но какво значение има за нас Картаген, младежо?
— Съществуват такива неща като аналогиите, сър.
— Което значи?
— Че и Външните светове имат свой главен съперник, който според мен трябва да бъде унищожен.
— Назовете врага.
— Планетата Земя, сър.
Амадиро леко забарабани с пръсти по бюрото.
— И искате да ви стана съюзник в това начинание. Мислите си, че ден и нощ само това жадувам… Кажете, д-р Мандамъс, кога в някоя от многобройните си речи по този въпрос съм твърдял, че Земята трябва да бъде унищожена?
Мандамъс присви тънките се устни, ноздрите му се разшириха.
— Не съм дошъл тук — каза той, — за да се опитвам да изкопча от вас нещо компрометиращо. Не съм изпратен от д-р Фастълф, нито от някой друг в неговата партия. Нито пък аз съм от тях. И не се опитвам да ви кажа какво смятате вие. Казвам ви какво смятам самият аз. Според мен Земята трябва да бъде унищожена.
— И как предлагате да бъде унищожена Земята? Може би искате да я бомбардираме с ядрени бомби, докато експлозиите, радиацията и облаците от прах унищожат планетата? Защото в такъв случай как предлагате да попречим на заселническите кораби да отмъстят, като постъпят по същия начин с Аврора и останалите Външни светове, до които успеят да се доберат? Земята можеше да бъде взривена безнаказано само допреди петнайсет десетилетия. Сега вече е невъзможно.
Мандамъс изглеждаше отвратен.
— Нямам предвид подобно нещо, д-р Амадиро. Не бих си цапал напразно ръцете с човешка кръв, дори когато става дума за земляни. Съществува обаче начин да се унищожи Земята без непременно да се избива цялото й население — и без риск от разплата.
— Вие сте фантазьор — каза Амадиро. — Или може би сте побъркан.
— Позволете да ви обясня.
— Не, младежо. Времето ми е малко, а вече си позволих да ви отделя прекалено много от него заради любопитството, което събуди в мен вашият цитат — който впрочем отлично разбрах.
Мандамъс стана.
— Разбирам, д-р Амадиро, и моля да ме извините, че ви отнех повече време, отколкото сте в състояние да ми отделите. Помислете си обаче за това, което ви казах. Ако то събуди вашето любопитство, защо не ми се обадите някой друг път, когато ще разполагате с повече време? Но не изчаквайте прекалено дълго, защото ако трябва, ще потърся помощ отдругаде. Аз непременно ще унищожа Земята. Както виждате, държа се с вас съвсем откровено.
Младежът се опита да изобрази на лицето си усмивка, но освен разтягането на тънките му бузи друга видима промяна в него не настъпи.
— Довиждане — каза той, — и още веднъж благодаря.
След това се обърна и излезе.
Известно време Амадиро гледа замислено след него, после натисна един бутон отстрани на бюрото.
— Малуун — каза той, когато Чичиз влезе, — искам този младеж да се следи денонощно и да ми се докладва за всички, с които говори. Всички до един. Да се проучи самоличността им и да бъдат разпитани. Онези, които посоча, да ми бъдат доведени… Това обаче трябва да стане съвсем тихо, Малуун, с любезно и приятелско събеседване. Както знаеш, все още не съм господарят тук.
Но впоследствие щеше да стане. Фастълф бе на трийсет и шест десетилетия и явно губеше сили, а Амадиро бе с осем десетилетия по-млад.
45
През следващите девет дни Амадиро получаваше исканите доклади.
Мандамъс бе разговарял с роботите си, от време на време с колегите си от университета, а още по- рядко с хората от съседните имения. Разговорите се бяха оказали съвсем тривиални и още преди да изтекат деветте дни, Амадиро вече бе разбрал, че не може да спечели играта на изчакване с младежа. Мандамъс бе в началото на своя дълъг живот и пред него имаше още близо трийсет десетилетия. На Амадиро — в най- добрия случай — му оставаха още девет-десет.
Докато обмисляше казаното от младежа, Амадиро чувстваше с нарастващо безпокойство, че не е в състояние да пренебрегва вероятността за съществуването на някакъв начин, по който да се унищожи Земята. Нима щеше да допусне събитието да се случи едва след неговата смърт и да се лиши от възможността да го види с очите си? Или пък да доживее унищожението на Земята, само че като гледа как някой друг взима решенията, как някой друг натиска копчето?
