Дискриминатор

Айзък АзимовДискриминатор

— Готов ли е? — вдигна безизразен поглед хирургът.

— „Готов“ е относително понятие — отвърна медицинският инженер. — Ние сме готови. Той е неспокоен.

— Всички са така… Ами какво, тази операция е сериозна.

— Сериозна или не, трябва да е благодарен. Избрали са го измежду огромно количество пациенти и честно да си кажа, аз не смятам…

— Не говорете така — прекъсна го хирургът. — Не е наша работа да взимаме решения.

— На нас ни го съобщават. Но трябва ли да се съгласяваме с него?

— Да — отсече решително хирургът. — Ние сме съгласни. Изцяло и чистосърдечно. Операцията е твърде сложна, за да пристъпваме към нея разколебани. Този мъж е доказал своята значимост в редица случаи и профилът му е напълно подходящ за Борда на човечеството.

— Добре — омекна малко другият.

— Мисля да си поприказвам с него направо тука — заяви хирургът. — Става дума за нещо дребно и твърде лично.

— Няма да има полза. Той е нервен и е направил своя избор.

— Наистина ли?

— Да. Иска метал, като всички.

Изражението на хирурга не се промени. Той се загледа в ръцете си:

— Понякога човек може да ги разубеди.

— Защо си правите труда? — запита напълно безразличен медицинският инженер. — Щом иска метал, нека да е метал.

— Вас не ви ли е грижа?

— А защо трябва да ме е грижа? — отвърна той с неприкрита жестокост. — И така и така става дума за медико-инженерен проблем, а аз съм медицински инженер. Мога да се справя с него. Защо да се стремя да правя нещо повече от това?

— Според мен е въпрос на съвместимост — отбеляза безпристрастно хирургът.

— Съвместимост! Не можете да я използвате като аргумент. Какво значение има за пациента съвместимостта на материалите?

— За мен има значение.

— Оставате си с вашето мнение в малцинство. Тенденцията е срещу вас. Нямате друг избор.

— Не мога да не опитам — хирургът махна по посока на медицинския инженер да запази тишина. В жеста му нямаше и капка нетърпение, просто движенията му бяха бързи. Съобщи на сестрата за намерението си предварително, като я предупреди кога да дойде. Времето бе наближило и сега той натисна малък бутон, двойната врата бързо се отвори. Пациентът пристигна на автоматична количка, а сестрата пристъпваше чевръсто около него.

— Можете да излезете, сестро — обърна се към нея хирургът, — но изчакайте навън. Ще ви извикам — даде той знак с глава на медицинския инженер.

Вратата се затвори след двамата. Мъжът в количката ги проследи с поглед през рамо, докато излязат. Кожата на врата му бе съсухрена, а около очите му имаше бръчки. Личеше, че е току-що избръснат, а на ноктите на ръцете му бе направен маникюр. Стискаше здраво ръкохватките на автоматичния стол. Пациент от високо привилегированото съсловие, за него се бяха погрижили от… Както и да е, по лицето му се четеше раздразнение:

— Ще започнем ли днес?

— Този следобед, сенаторе — кимна в знак на потвърждение лекарят.

— Разбрах, че ще са необходими седмици.

— Не и за самата операция, сенаторе. Но има редица допълнителни неща, за които трябва да се погрижим. Става дума за задължителното възстановяване на кръвообращението и за хормоналната регулация. Тези процеси са сложни.

— А опасни ли са… — високопоставеният пациент сякаш едва сега усети необходимост да установи дружелюбни взаимоотношения, но все пак явно против волята си добави: — … докторе?

Хирургът не обърна внимание на промяната в интонацията му:

— Всичко е опасно — отбеляза той без заобикалки. — Стараем се да не се мотаем, за да мине всичко възможно по-безопасно. Но се иска време, обединените умения, усилия на много различни специалисти, оборудване, което прави такава операция възможна за толкова малко…

— Зная — прекъсна го невъздържано пациентът. — Отказвам да се чувствам виновен за това. Да не би да намеквате за някакво непристойно давление?

— Съвсем не, сенаторе. Решението на Борда никога не е поставяно под съмнение. Споменах за трудността и сложността на операцията, само за да ви дам яснота за моето собствено желание да я осъществя по най-добрия начин.

— Ами така и направете. Моето желание е същото.

— Тогава трябва да ви помоля да вземете решение. Има възможност да ви предоставим един от двата типа кибер-сърца: метален или…

— Пластмасов! — прекъсна го пациентът раздразнен. — Не е ли това другият тип сърце, което искате да ми предложите, докторе? Евтина пластмаса. Аз не искам такова нещо! Направих избора си. Искам метално сърце.

— Но…

— Слушайте. Казаха ми, че изборът си е лично моя работа. Не е ли така?

— Когато съществуват две равностойни от медицинска гледна точка процедури, изборът е на пациента. В съвременната практика изборът зависи от пациента дори когато предлаганите процедури не са еднакво ценни, както в сегашния случай.

— Искате да ми кажете, че пластмасовото сърце превъзхожда другото? — присви очи недоверчиво сенаторът.

— Зависи от пациента. Според мен във вашия случай е така. И ние предпочитаме да не използваме израза „пластмасово сърце“. То е фибро кибер-сърце.

— Ако ме питате мен, то е пластмасово.

— Сенаторе, материалът не е пластмаса в широкия смисъл на понятието — поясни безкрайно спокоен лекарят. — Той е полимерен материал, но е от онези, които са далеч по-сложни от обикновената пластмаса. Става дума за сложна протеиновоподобна фибро тъкан. Нейната структура се приближава възможно най- много до структурата на човешкото сърце, което е сега във вас.

— Съвършено правилно. И сега човешкото сърце в моя гръден кош е износено, макар и да не съм достигнал още шейсет години. Не искам още едно такова сърце, благодаря. Искам нещо по-добро.

— Ние всички искаме нещо по-добро за вас, сенаторе. Фибро кибер-сърцето ще ви служи по-добре. Неговият потенциален живот е векове. То е абсолютно безвредно…

— Не се ли отнася същото и за металното сърце?

— Да, така е. Металното кибер-сърце представлява титаниева сплав, която…

— И не се износва? И е по-здраво от пластмасовото? Или от фибро, както искате го наречете…

— Металът е по-здрав, да. Но механичната сила не е обект на вниманието ни. Ако сърцето не е добре защитено, механичната сила не ви е от полза. Всичко, което се добере до сърцето, ще ви убие поради други причини, дори сърцето да е под контрол.

— Ако се счупи някое от ребрата ми, ще го заменя със същата титаниева сплав. Смяната на ребрата е лесна работа. Всеки може да го направи по всяко време. Аз ще се метализирам дотолкова, доколкото пожелая, докторе.

— Ваша воля, щом така предпочитате. Но би било честно да ви кажа, че макар при нито едно метално кибер-сърце да не се е чупила титаниевата сплав, за редица от този вид сърца повредата е в електрониката.

— Какво означава това?

— Това означава, че всяко кибер-сърце има механизъм, който определя скоростта на ритъма му.