— Сигурен съм, че ще го регистрират, но дали ще му обърнат внимание? Ще документират явлението и ще се чудят какво го е причинило. Трябва да направя нещо, което да ги принуди да го разгледат по- внимателно! Длъжен съм да измисля нещо, преди да е станало прекалено късно.
След около час той навлече другия скафандър. Нямаше време да се заредят слънчевите батерии на първия.
— Моля се да не съм забравил обсега — каза Естес.
Беше отново навън. Стана ясно, че черната дупка ще погълне всеки камък, независимо от скоростта и посоката му, стига да е насочен към вътрешността й.
Естес събра колкото повече камъни можа и ги подреди внимателно в една вдлъбнатина върху корпуса. Те не стояха неподвижно, разбира се, но движението им беше плавно. Когато Естес приключи със събирането на камъни, от тези, които бе оставил първи, няколко се бяха разлетели като билярдни топки върху маса.
После започна да ги хвърля. Отначало го правеше напрегнато, но постепенно увереността му нарасна. Черната дупка проблясваше и проблясваше, и проблясваше…
Струваше му се, че поразява целта много лесно. От това черната дупка побеснява и няма да е далеч времето, когато в яда си ще погълне него и кораба в ненаситния си търбух.
Това беше плод на неговото въображение, нищо повече. Накрая всички камъни изчезнаха и нямаше нищо за хвърляне. Струваше му се, че е отвън с часове.
Когато влезе в кораба и Фунарели му помогна да свали скафандъра, Естес побърза да каже:
— Това е! Не мога да направя нищо повече!
— Предизвика предостатъчно присветвания.
— И те ще бъдат записани. Сега ще чакаме. Те трябва да дойдат!
Доколкото позволяваха разкъсаните мускули на Фунарели, той помогна на колегата си да се освободи и от останалите части на костюма. После се изправи с пъшкане.
— Наистина ли вярваш, че ще дойдат, Бен?
— Мисля, че ще го направят — отговори Естес. Гласът му бе напрегнат. Сякаш с волята си искаше да даде ход на предстоящите събития. — Не се съмнявам, че ще ни потърсят.
— Защо си толкова сигурен? — Звучеше като удавник, който се страхува да сграбчи сламката.
— Защото им изпратих съобщение — отговори Естес. — Не сме първите, които се натъкват на черна дупка, но сме първите, които правят опит за комуникация. Това определено е сигнал, който ще използват в бъдещето. Сигнал, който ще пренася съобщения от звезда на звезда, от галактика на галактика. Източникът на енергия е уникален… — Естес се беше задъхал и звучеше като подивял.
— За какво говориш?
— Хвърлих камъните в ритъм, Харв — отговори Естес. — Рентгеновите лъчи светят в ритъма бам-бам- бам… ба-ам-ба-ам-ба-ам… бам-бам-бам… и така нататък.
— Което означава?
— Това е прекалено старомодно, но всички го помнят. Използвали са го още от времето, когато електричеството е течало по жиците.
— Имаш предвид фотографа…
— Телеграфа, Харв! Светлините, които възпроизведох, ще бъдат записани. Когато ги разгадаят, нашият ад ще бъде минало. Те няма просто да локализират източника, а ще се опитат да го открият. Ще тръгнат към обекта, който изпраща сигнала SOS…, възможно най-бързо. Ще го направят дори от чисто любопитство…
Едва произнесъл това, Естес вече беше заспал.
… След пет дена при тях пристигна кораб с дистанционно управление.
Информация за текста
© 1976 Айзък Азимов
© 2001 Пенка Дамянова, превод от английски
Isaac Asimov
Old-Fashioned, 1976
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том 5)
„Мириам Паблишинг“, София, 2001
Редактор: Явор Иванов
Техн. редактор: Георги Кожухаров
Худ. оформление на корицата: „Абагар дизайн“, 2001
ISBN 954-9513-97-1 (т.5)
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13027]
Последна редакция: 2009-09-01 18:40:00
