Всеки — изследовател

свободно движещи се животни. За тях се грижат, наторяват ги, напояват ги, опрашват ги и така нататък. Животните ги отглеждат с всеотдайна привързаност и са щастливи от това, защото растенията ги карат да се чувстват щастливи.

— Жал ми е за теб — каза Смит безизразно. — Ако се опиташ да разкажеш тази история на Земята, жал ми е за теб.

— Изобщо не си правя илюзии — промърмори Чоунс, — но все пак какво друго да направя, освен да се опитам да предупредя Земята. Сам видя какво са сторили на животните.

— Според теб са ги направили свои роби.

— Нещо много по-лошо. Или опашатите същества, или змиевидните същества, или и двата вида, трябва да са имали толкова развита цивилизация, че дори да са осъществявали пътувания в Космоса. В противен случай растенията нямаше да ги има и на двете планети. Но след като растенията са развили способността да контролират съзнания (може би в резултат на мутация), на това бил сложен край. Животни, чието развитие е на атомно ниво, са опасни. Така че те са били накарани да забравят. Били са превърнати в това, което са сега… По дяволите, Смит, тези растения са най-опасното нещо във Вселената. Земята трябва да научи за тях, защото може и други земни хора да навлязат в тази група планети.

Смит се засмя.

— Знаеш ли, че нещо съвсем си се объркал. Ако тези растения наистина са ни контролирали, защо тогава ни оставиха да си тръгнем и така да имаме възможността да предупредим останалите?

Чоунс замълча.

— Не знам.

Доброто чувство за хумор на Смит се върна. Той каза:

— Трябва да ти кажа, че за минута наистина ме беше убедил.

Чоунс се почеса по главата. Защо ги бяха оставили да си тръгнат? И в тази връзка, защо чувстваше такава ужасна потребност да предупреди Земята за нещо, с което земните хора не трябва да влизат в контакт може би още хилядолетия?

Той отчаяно мислеше върху това и нещо като че ли му проблесна. Опита се да го изрази с думи, но то изчезна. За момент той отчаяно реши, че мисълта му като че ли беше изтласкана от съзнанието му. Но след това изчезна и това чувство.

Той знаеше само, че корабът трябва да продължи с пълна скорост и че те трябва да побързат.

И така, след безброй години, подходящите условия отново се появиха. Протоспорите от двата планетни вида на майчиното растение се срещнаха и се смесиха, полепвайки по дрехите, косата и кораба на новите животни. Почти веднага се образуваха хибридните спори. Самите хибридни спори, които имаха способността и потенциала да се приспособят към нова планета.

Спорите сега чакаха тихо върху кораба, който с последни усилия за контрол върху съзнанията на съществата на борда от майчиното растение, ги отнасяше с пълна скорост към един нов и зрял свят, където свободно движещите се същества ще се погрижат за техните потребности.

Спорите чакаха с търпението на растение (всепобеждаващото търпение, което животните никога не биха могли да опознаят) пристигането си в новия свят — всяка, по свой малък начин, един изследовател…

,

Информация за текста

© 1956 Айзък Азимов

© 2000 Ива Балабанова, превод от английски

Isaac Asimov

Each an Explorer, 1956

Източник: http://sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Събрани разкази (том четвърти)

„Мириам Паблишинг“, София, 2000

ISBN: 954-951-364-X (т.4)

Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1150]

Последна редакция: 2009-09-01 18:20:00