в близост до планетата, защото е преминал през хиперпространството и се е отправил към друг район на Галактиката, а другият — когато изобщо не е в космоса, защото е кацнал на планета. Не вярвам нашият човек да е избрал първия. Ако твърдението му, че някаква опасност застрашава Флорина и това би засегнало цялата Галактика, е плод на въображението на мегаломан, нищо не би го спряло да кацне на Сарк, за да направи своето съобщение. Никога не би променил решението си и да си отиде. От петнадесет години се занимавам точно с такива неща. Ако по някаква случайност твърденията му са основателни, то тогава положението наистина е твърде сериозно, за да си позволи да напусне околното пространство и да отпътува.
Възрастният транторианец вдигна пръст и го размаха предупредително.
— В такъв случай според теб той е на Сарк.
— Именно. И отново се явяват две алтернативи. Ако е в състояние на психоза, възможно е да е кацнал на място, различно от добре известните космодруми. Възможно е да се скита болен и почти безпаметен. Това са твърде рядко срещани случаи, но все пак не са изключение. Обикновено подобни състояния са временни. Отмине ли кризата, едно от първите неща, които пострадалият започва да си спомня, е какво е работил, преди още да се върнат спомените от личния му живот. За всеки космоаналитик работата му е неговият живот. Много често, когато са още в амнезия, ги откриваме в някоя библиотека да търсят литература, свързана с космоанализата.
— Ясно, значи искат да вляза във връзка със Съвета на библиотекарите и да попитам регистрирали ли са подобен случай.
— Не. Защото мисля, че там надали ще възникне някакъв проблем. Ще помоля най-известните трудове по космоанализа да се отделят в специален фонд и всеки, който ги потърси, а не може да докаже, че е чистокръвен саркит и има право да ги ползва, да бъде подробно разпитан. Непременно ще се съгласят, защото знаят или поне висшите им служители ще знаят, че това няма да доведе до нищо съществено.
— Защо?
— Защото съм дълбоко убеден — сега вече Джунц заговори бързо с потреперващ от гнева си глас, — че здрав или не, нашият човек е кацнал на Сарк, след което или е хвърлен в затвора, или, което е по-вероятно, е убит от властите на Сарк.
— Шегуваш се, нали? — попита Абел и остави почти празната си чаша.
— Имам ли вид на човек в шеговито настроение? Нали не си забравил какво сам ми разказа преди един час? Животът, благополучието и властта на жителите на Сарк зависят от това, доколко контролират Флорина. Какво научих от прочетеното през последните двайсет и четири часа? Богатството на Сарк всъщност са киртовите полета на Флорина. Изведнъж се появява някакъв тип, който заявява, че нещо от галактическо значение поставя живота на жителите на Флорина в опасност. Погледни записа на последния разговор, който този човек е провел с нашия Представител тук.
Абел пое сребърния филм и четящото устройство, които му подаде Джунц. Докато се взираше през окулярите, клепачите му потрепваха неспокойно.
— Не бих казал, че съдържа много информация.
— Точно така. Говори се само за някаква опасност. И то съвсем близка. Това е всичко. Такова нещо никой не би изпратил на саркитите. Дори наблюдателят да бърка, мислиш ли, че правителството на Сарк ще допусне това съобщение да се разпространи, независимо от неговото душевно разстройство, ако въобще става дума за такова нещо, и да плъзне по цялата Галактика? Да оставим настрани паниката, която щеше да обхване Флорина и нарушаването на производството на киртово влакно, остава фактът, че цялата тази мръсна работа с отношенията между Сарк и Флорина щеше да стане известна на цялата Галактика. За да предотвратят всичко това, е достатъчно да унищожат само един човек, тъй като не мога да предприема нищо само въз основа на един запис и те чудесно го знаят. Мислиш ли, че на Сарк някой ще се поколебае да извърши убийство? Свят с такъв опит в генетиката, както ти сам ми обясни, не би се спрял пред нищо.
— Какво искаш да направя аз? Признавам, сам не се сещам.
— Разбери дали са го ликвидирали — рече Джунц мрачно. — Не може да не си създал тук някаква система от агенти. Нека не си играем на криеница. Достатъчно съм кръстосвал Галактиката, за да съм стигнал вече своята политическа зрялост. Гледай да стигнеш до истината докато им отвлека вниманието с преговорите с библиотеката. И когато разбереш, че наистина са си позволили да ликвидират един човек, ще настоявам Трантор да вземе мерки и никое правителство в Галактиката да не си позволява да помисли дори, че може да ликвидира безнаказано човек на МБКА.
С това първата му среща с Абел приключи.
В едно поне Джунц беше прав. Официалните власти на Сарк винаги с готовност помагаха, щом нещата се свеждаха до уговорка с библиотеката.
Но времето щеше да покаже, че за всичко останало не бе прав. Агентите на Абел не успяха да открият никакви следи на територията на Сарк от изчезналия наблюдател.
Всичко това отне повече от единадесет месеца. Дори Джунц бе вече готов да се откаже и да си замине. Най-неочаквано ледът се пропука, но не в резултат от дейността на Абел, а от почти забравената стръв, която сам Джунц бе поставил. От Общинската библиотека на Сарк пристигна съобщение и благодарение на него Джунц се озова пред бюрото на служителя на Отдела за вътрешни работи на Флорина.
Служителят разгърна и последния лист, с което приключи подредбата на фактите в своята глава.
— И така, какво мога да направя за вас? — попита той.
— Вчера в 4,22 следобед получих съобщение, че във Флоринския клон на Общинската библиотека на Сарк са се опитали да задържат човек, който е поискал да прегледа два известни материала по космоанализа и не е бил саркит. Не ми казаха нищо повече.
Джунц говореше сухо и отчетливо. По едно време се наложи да повиши глас, за да не позволи на чиновника пред него да го прекъсне, и продължи:
— Вчера в хотела, в който съм отседнал, гледах телевизионните новини и съобщиха, че един от патрулите в същия клон на Общинската библиотека е намерен в 5,05 в безсъзнание. Смята се, че това е дело на трима флорини, които се издирват. В по-късните новини съобщението не беше повторено. Сега вече за мен няма никакво съмнение, че двата факта са свързани един с друг. Убеден съм, че човекът, който ми е нужен, се намира в ръцете на Службата за охрана. Поисках разрешение да замина за Флорина, но ми отказаха. Помолих да изпратят човека тук на Сарк, но отговор не получих. И дойдох при вас, за да ми обясните защо е всичко това? Или аз трябва да отида там, или човекът да бъде докаран тук.
— Правителството на Сарк не може да приема ултиматуми от офицери на МБКА — отговори с безжизнения си глас чиновникът отсреща. — Моите началници ме информираха, че вероятно ще ми зададете тези въпроси, ето защо ми е поръчано да ви кажа следното: човекът, който, както споменахте, е поискал да прегледа отделените в специален фонд книги, придружен от двама флорини — Пълномощник и някаква жена, действително е извършил нападение срещу патрул. Но все още не са хванати.
Джунц изпита горчиво разочарование и изобщо не се постара да го прикрие.
— Възможно ли е да са избягали?
— Не съвсем. Проследили са ги до пекарната на някой си Мат Коров.
— И са им позволили да останат там? — ококори очи Джунц.
— Говорили ли сте скоро с Негово превъзходителство Лудиган Абел?
— Какво общо има той…
— Имаме сведения, че често се срещате с него.
— Не съм се виждал с посланика от една седмица.
— В такъв случай ви съветвам да го посетите. Даваме възможност на престъпниците да останат невредими в пекарната на Коров с оглед на деликатните междупланетни отношения с Трантор. Имам инструкция да ви съобщя в случай, че сметна за необходимо, че Коров, както може би няма да се изненадате — сега вече лицето на чиновника се изкриви в някакво подобие на усмивка, — е добре известен на Службата ни за сигурност като агент на Трантор.
6
Посланикът
Близо десет часа преди Джунц да се срещне с чиновника, Пълномощникът напусна магазина на
