събития. Веселостта и подрусващото корема добро настроение, така характерни за всеки Дядо Мраз, забележимо липсваха при този.
Уситата ги компенсираха с лудешкия си екстаз. Те бяха запазили тишината и местата си, докато Олаф не пъхна и последната топка. Но щом свърши, въздухът се разлюля и загърчи от избухналите шумни викове. За половин секунда в ръката на всяко уси имаше топка.
Те развълнувано започнаха да се надвикват, внимателно притиснали топките до гърдите си. После започнаха да ги сравняват, скупчвайки се да позяпат особено хубавите.
Най-раздърпаното уси се приближи до Пелам и го дръпна за ръкава.
— Дядомаз хубаво — изкряка то. — Виж, дава яца! — Усито благоговейно зяпна топката си и продължи: — По-касиви от уси яца. Тряба Дядомази яца, а?
Кокалестият му пръст бодна Пелам в стомаха.
— Не! — зави яростно Пелам. — По дяволите, не!
Но усито не го слушаше. То заравяше топката на топло дълбоко сред перата си.
— Хубаво цетове. Колко време тряба малки Дядомаз излиза? И какво малки Дядомаз яде? — усито вдигна поглед. — Ние грижи хубаво. Ние учи малки Дядомаз, прави него умен и пълен мозък като уси.
Пиърс сграбчи командир Пелам за лакътя.
— Не спори с тях — неистово зашепна той. — Какво те интересува дали си мислят, че това са яйца на Дядо Мраз или не? Хайде! Ако работим като маниаци, все още можем да успеем с плана. Давай да почваме.
— Така е — съгласи се Пелам. Той се обърна към усито. — Кажи на всички да тръгват. — Заговори ясно и високо: — На работа. Разбираш ли? Бързо, бързо! Хайде!
Той размаха ръце. Но раздърпаното уси изведнъж се запъна и бавно произнесе:
— Ние работим, но Джонсън казва Нов година ида сяка година.
— Една Нова година не ви ли стига? — попита раздразнено Пелам.
— Не! — изкряка усито. — Ние иска Дядомаз догодина. Вземе още яца. И друг година още яца. И друг. И друг. Още яца. Още малки Дядомаз яца. Ако Дядомаз не ида, ние няма работи.
— Има много време дотогава — рече Пелам. — Ще поговорим за това друг път. До другата Нова година или ще съм полудял напълно, или вие всичко ще сте забравили.
Пиърс отвори уста, затвори я, отвори я пак, затвори я, отвори я за трети път и накрая успя да проговори:
— Командире, те искат той да идва всяка година.
— Знам. Но до другата година няма да си спомнят.
— Но ти не ги разбра. За тях една година означава едно завъртане на Ганимед около Юпитер. В земно време това са седем дни и три часа. Те искат Дядо Мраз да идва всяка седмица!
— Всяка седмица! — Пелам се задави. — Джонсън им е казал…
За миг всичко се завъртя в искрящо салто пред очите му. Той почервеня от гняв и погледът му машинално затърси Олаф.
Олаф изстина до мозъка на костите си, изправи се, изпълнен с лоши предчувствия, и боязливо се запромъква към вратата. Там спря, осенен внезапно от спомен за традицията. С провиснала брада той изграчи:
— Весело прекарване на Новата година! Лека нощ на всички!
Олаф се втурна към шейната, сякаш всички дяволи на ада бяха по петите му. И макар че дяволите не бяха, командир Скот Пелам беше.
Информация за текста
© 1942 Айзък Азимов
© Вихра Манова, превод от английски
Isaac Asimov
Christmas on Ganymede, 1942
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1146]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48
1
Танц с друсане на раменете Б.пр.
