Но това беше само при условие, че Вселената е достатъчно голяма, за да бъдат изолирани всички експерименти.
Ако Ротор — техният Ноев Ковчег — беше изолиран като Земята и Слънчевата Система, той може би щеше да е успешният експеримент.
Но сега…
Той стисна юмруци от яд… и отчаяние. Защото знаеше, че човечеството ще се придвижва от звезда на звезда със същата лекота, с която се бе придвижвало от континент на континент, а преди това от област в област. Никаква изолираност, никакви самостоятелни експерименти.
Същата анархия, същият упадък, същото безразсъдно късогледо мислене, все същото културно и социално неравенство ще продължи да тържествува — из цялата Галактика.
Какво ще има сега? Галактически империи? Всички грехове и цялото безразсъдство ще преминат от един свят в милиони светове? Всички неволи и трудности ще достигнат ужасяващи размери?
Кой ще успее да намери смисъл в една Галактика, когато никой не успя да намери смисъла в един единствен свят? Кой ще се научи да тълкува тенденциите и да предвижда бъдещето на цяла Галактика, пъкаща от човечество?
Немезида наистина бе дошла.
Информация за текста
© 1989 Айзък Азимов
© 1992 Илиана Димитрова, превод от английски
© 1992 Евгения Димитрова, превод от английски
Isaac Asimov
Nemesis, 1989
Сканиране, разпознаване и редакция: hoho, 2007
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Издателство „Полюси“, 1992
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3610]
Последна редакция: 2009-12-06 12:17:06
