— Значи след това си го виждал.
— Само за няколко секунди.
— Той изчезна веднага след като приключихме. Споменах го в доклада, разбира се, но това ме накара де се чувствувам глупаво. Във всеки случай, Бигман и старият Макиан са ми свидетели.
— И аз — добави Дейвид.
— Да, разбира се. Ние открихме местонахождението на складираната отрова и очистихме астероидите. Две дузини хора ще бъдат осъдени на доживотен затвор, а работата на Бенсън наистина ще бъде от полза. Вероятно цяла нова серия антибиотици ще бъде крайния резултат от опитите да се подчини Земята чрез отравяния. Ако бедният глупак имаше за цел научно издигане, би завършил живота си като велик човек. Спряхме го благодарение на признанието на Хенес.
— То е било грижливо планирано от Космическия скитник още предишната нощ.
— О, съмнявам се дали някой би могъл да противостои на опасността от отравяне, но какво щеше да стане, ако Хенес беше наистина невинен? Космическият скитник пое голям риск.
— В действителност, не. Допускате ли, че Бенсън би оставил своето приспособление в лабораторията намазано с отрова?
— А отровата върху топчето?
— Това беше обикновен обезвкусен желатин. Бенсън би се досетил, затова Космическият скитник не се е опитал да изтръгне признанието от него. За да предотврати предупреждението, той му е запушил устата. Хенес може би също би се досетил, ако не беше изпаднал в паника.
Д-р Силвърс се извини и отиде да си легне.
— Какво ще правиш сега, Бигман? — попита Дейвид.
— Доктор Силвърс ми предложи постоянна служба към Съвета, но аз нямам намерение да приема.
— Защо?
— Защото мисля да дойда с теб, мистър Стар, където и да отидеш.
— Аз отивам на Земята — каза Дейвид. Бяха сами, но все пак Бигман погледна внимателно през рамо преди да продължи.
— Струва ми се, че ще отидеш на много места освен на Земята, Космически скитнико.
— Какво?
— Познах те веднага щом влезе обвит в светлина и дим. Затова не взех на сериозно думите ти, когато изглеждаше, че ме обвиняваш като отровител — каза Бигман и широко се усмихна.
— Знаеш ли за какво говориш?
— Разбира се. Не можех да видя лицето ти или подробности от твоя костюм, но ти носеше ботуши до бедрата и височината и конструкцията на Скитника бяха същите като твоите.
— Съвпадение.
— Може би. Не можах да видя модела на ботушите, но разбрах някои неща за тях, например цвета им. Ти си единственият земеделски работник, за който някога съм чул, че е пожелал да носи ботуши в бяло и черно.
Дейвид Стар отметна глава назад и се засмя.
— Ти спечели — каза той. — Наистина ли желаеш да присъединиш силата си към моята?
— Бих се гордял с това — отвърна Бигман.
— Тогава винаги ще бъдем заедно — каза Дейвид, — където и да отидем.
Информация за текста
© 1952 Айзък Азимов
© 1992 Григор Попхристов, превод от английски
Isaac Asimov
David Starr, Space Ranger, 1952
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ПИРАТИ ОТ АСТЕРОИДИТЕ. 1992. Изд. Атлантис, София. Романи. Превод: от англ. Григор ПОПХРИСТОВ [Space Ranger; Pirates of The Asteroids; Ocean of Venus, Isaac ASIMOV]. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 20 000 бр. Страници: 520. Цена: 30.00 лв.
Съдържание:
[[1110|Космически скитник]]
[[1111|Пирати от астероидите]]
[[1112|Океаните на Венера]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1110]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
1
Голям мъж — бел.пр.
2
Голям северноамерикански заек — бел.пр.
3
По Фаренхайт — Б.пр.
4
Звезда — Б.пр.
