голото ми недоверие към него. Не мислиш ли, че той може би точно на това е разчитал? Може нарочно да ни е казал да идем където и да било другаде, за да ни спре да го направим.
— Това са чисти измислици — промърмори Пелорат.
— Така ли? Добре, да продължим. Влизаме във връзка с Квинтесец, просто защото той ни е подръка…
— Нищо подобно — каза Пелорат. — Аз си спомних името му.
— То ти се видя познато. Ти никога не си чел нещо, написано от него, иначе щеше да се досетиш. Защо ти е познато? Във всеки случай той беше чел една твоя статия и бе поразен от нея — това много вероятно ли ти се вижда? Ти самият признаваш, че трудовете ти не са кой знае колко известни. Нещо повече, водейки ни при него, младата дама съвсем безпричинно споменава Гея и продължава, просто за да ни уведоми, че тя е в хиперпространството и е хубаво да го запомним. Когато питаме Квинтесец за същото, той започва да се държи, като че ли не желае да говори, но не ни изхвърля, при все че аз съм почти груб с него. Вместо това ни отвежда у дома си и по пътя си дава труда да ни посочи Петте сестри. Даже иска да се увери, че ще забележим слабата звезда в центъра. Защо? Това не е ли едно изключително струпване на съвпадения?
— Ако ги изброяваш по тоя начин…
— Изброй ги по който си щеш начин. Аз не вярвам в изключителните струпвания на съвпадения.
— В такъв случай какво означава всичко това? Че сме били подтиквани към Гея?
— Да.
— От кого?
— За подобен въпрос просто няма място — рече Тривайз. — Кой е способен да настройва умове, леко да подтиква или да отклонява прогреса в една или друга посока?
— Сега остава да кажеш, че е Втората фондация.
— Добре де, какво ни разправяха за Гея? Тя е недосегаема. Флотилиите, които тръгват срещу нея, биват унищожавани. Хората, който я достигат, не се връщат. Дори Мулето не се осмели да й се противопостави, а всъщност той вероятно е бил роден там. Определено изглежда, че Гея е Втората фондация, а крайната ми цел в последна сметка е да я открия.
Пелорат поклати глава.
— Но според някои историци Втората фондация е спряла Мулето. Как би могъл той да е един от самата нея?
— Предполагам, че се е отрекъл, станал е ренегат.
— Но защо трябва тъй неотклонно да бъдем насочвани към Втората фондация от… Втората фондация?
Погледът на Тривайз беше разфокусиран, веждите му — свъсени. Той каза:
— Хайде да поразсъждаваме. За Втората фондация изглежда винаги е било важно Галактиката да има колкото е възможно по-малко информация. В идеалния случай тя би искала да не се знае за самото й съществуване. Поне това ни е известно със сигурност. В продължение на сто и двадесет години се е мислело, че Втората фондация е изчезнала и то трябва да ги е устройвало напълно. Въпреки туй те не правят нищо, когато аз започвам да подозирам, че наистина съществуват. Компор знае за мен. Те биха могли да го използват, за да ме накарат да замълча по един или друг начин и дори да ме убият. Но не предприемат нищо.
— Те са направили така — рече Пелорат, — че да те арестуват, ако много ти се прииска да се заемеш с Втората фондация. Според това, което ми каза, резултатът е, че хората от Терминус не научават за твоите възгледи. Членовете на Втората фондация постигат целта си без насилие — може би са привърженици на забележката на Салвор Хардин, че „насилието е последното убежище на некомпетентния“.
— Но с това, че ще попречат на хората от Терминус да разберат възгледите ми, те всъщност нищо не постигат. Кмет Бранно знае за тях и най-малкото трябва да се запита дали не съм прав. Така че, както виждаш, сега вече е твърде късно да ни навредят. Ако се бяха избавили от мен още в самото начало, щяха да са на чисто. Ако ме бяха оставили на спокойствие, пак щяха да си бъдат на чисто, тъй като биха могли да подведат цял Терминус да повярва, че аз съм някакъв ексцентричен човек, а може би дори луд. Вероятният провал на политическата ми кариера сигурно щеше да ме накара да млъкна веднага, щом видя какво би означавало оповестяването на моите възгледи. А сега вече за тях е твърде късно да направят каквото и да било. При това положение кмет Бранно е достатъчно подозрителна да изпрати Компор след мен и — бидейки твърде умна, за да му има вяра — поставя на кораба му хиперреле. Като следствие тя знае, че сме на Сейшел. Докато ти снощи спеше, аз накарах нашия компютър да изпрати едно съобщение направо до компютъра на посланика на Фондацията в Сейшел, обяснявайки, че сме на път към Гея. Направих си труда да им дам и нейните координати. Ако сега Втората фондация предприеме нещо срещу нас, сигурен съм, че Бранно ще поиска разследване, а те определено не биха желали да привлекат вниманието на Фондацията.
— Щеше ли да ги е еня, че ще привлекат нечие внимание, ако бяха толкова могъщи?
— Да — убедено рече Тривайз. — Те се крият, понеже по някакъв начин трябва да изглеждат слаби и понеже Фондацията е напреднала в техническо отношение може би далеч повече, отколкото дори Селдън би могъл да предвиди. Самият маниер — тихичко, едва ли не крадешком — по който ни насочиха към техния свят изглежда показва колко много биха желали да не правят нищо, което ще привлече вниманието. Но даже и при това положение те вече са загубили — поне отчасти, — защото тъй или иначе са привлекли вниманието ни, а аз се съмнявам, че могат да сторят каквото и да е, за да обърнат ситуацията.
— Но защо да си създават всичките тези трудности? — възкликна Пелорат. — Защо да се погубват сами, ако анализът ти е верен, като ни влачат едва ли не на въдица през цялата Галактика? Какво искат от нас?
Тривайз се втренчи в него и леко се изчерви.
— Янов — рече той, — имам едно усещане. Аз притежавам дарбата да стигам до правилно заключение без почти никаква основа. У мен дреме особен вид увереност, която се обажда, когато съм прав — а в момента съм сигурен в това. Те искат нещо, което аз притежавам, и го искат достатъчно силно, за да рискуват заради него самото си съществуване. Не знам какво може да е то, но имам намерение да разбера, защото ако го владея и действително е толкова мощно, тогава ще мога да го използвам за каквото аз реша — той сви рамене. — Все още ли желаещ да дойдеш с мен стари приятелю, след като виждаш колко съм откачен?
— Казах ти, че ти вярвам — отвърна Пелорат. — Все още ти вярвам.
И Тривайз се разсмя с огромно облекчение.
— Великолепно! Понеже едно друго мое усещане ми казва, че по някаква причина ти също ще си важен в цялата тази история. В такъв случай, Янов, потегляме към Гея с пълна скорост. Напред!
56
Кмет Харла Бранно изглеждаше определено по-възрастна от своите шестдесет и две години. Невинаги имаше вид на по-стара, но сега явно бе така. Беше достатъчно дълбоко потънала в мислите си, за да забрави да поглежда в огледалото дори по пътя към навигационното помещение, така че едва сега съзнаваше колко измъчена изглежда.
Въздъхна. Политиката просто изсмукваше живота на човека. Пет години като кмет, а преди това още двадесет с истинската власт в ръцете, скрита зад двама фигуранти. Всичко туй тихомълком, всичко туй — с успех, но всичко туй изсмукваше. А как ли щеше да е, запита се тя, ако имаше напрежение, провал и катастрофа.
Лично за нея може би не чак толкоз зле, реши внезапно. Действието би било освежително. Беше се износила не от друго, а от ужасното разбиране, че не е възможно нищо, освен да се остави на течението.
Не друго, а Планът на Селдън беше успешен, и не друго, а Втората фондация осигуряваше той да продължи да бъде успешен. Тя, здравата ръка на кормилото на Фондацията, (всъщност Първата фондация, но на Терминус никой и не помисляше да прибави прилагателното) просто яздеше гребена на вълната.
За нея историята щеше да говори малко или дори никак. Тя само седеше пред командния пулт на един
