наивен учен, бяха напуснали Терминус. Пелорат бе обладан от своя антикварски ентусиазъм да открие местоположението на отдавна загубената Земя и Тривайз беше потеглил с него, използвайки целта му като прикритие за онова, което той смяташе за своя истинска задача. Не намериха Земята, но откриха Гея и тогава съветникът установи, че са го насилили да направи съдбоносния си избор.
Сега не друг, а той, Тривайз, се бе извъртял на сто и осемдесет градуса и търсеше Земята.
Що се отнася до Пелорат, ученият също бе намерил нещо, което едва ли беше очаквал. Беше намерил чернокосата и тъмноока Блис, младата жена, която бе Гея в същата степен, в която бе Гея и Дом; или най- близкото зрънце пясък например. Със странния плам на отминаващата средна възраст Янов се бе влюбил в една жена наполовина на неговите години, а пък на самата нея, колкото и да е странно, като че ли нищо друго не й трябваше.
Положението бе наистина странно, обаче Пелорат определено изглеждаше щастлив и Тривайз примирено си помисли, че всеки иска да намери щастието такова, каквото го разбира. Това беше въпрос на индивидуалност — същата, която собственият му избор щеше да унищожи (при положение, че изминеше достатъчно време) по цялата Галактика.
Болката се завърна. Решението, което бе взел и което явно бе трябвало да вземе, продължаваше да го изтезава всеки момент и…
— Голан!
Гласът сякаш нахълта в мислите му. Той вдигна очи към слънцето и замига.
— А, Янов — рече Тривайз сърдечно, дори малко пресилено сърдечно, защото не искаше Пелорат да се досети за киселите му размисли. Успя да изцеди от себе си и добродушното: — Виждам, че си успял да се отскубнеш от Блис.
Пелорат поклати глава. Лекият бриз разроши бялата му копринена коса, но продълговатото сериозно лице в пълна мяра запази изражението си.
— Всъщност, стари друже, точно тя предложи да те видя… по повод… по повод това, което искам да обсъдим. Не че не бих пожелал и сам, разбира се, но тя като че ли мисли по-бързо от мен.
Тривайз се усмихна.
— Няма нищо, Янов. Доколкото разбирам, дошъл си да ми кажеш сбогом.
— Ами… не, не точно за това. Всъщност по-скоро за обратното. Голан, когато двамата с теб напуснахме Терминус, аз възнамерявах да открия Земята. На практика съм прекарал целия си съзнателен живот с тази задача.
— Аз ще продължа, Янов. Сега задачата е моя.
— Да, обаче тя е и моя; все още е и моя.
— Но… — Тривайз вдигна ръка с неопределен жест, обхващащ всичко наоколо.
С внезапно трескаво изхриптяване Пелорат заяви:
— Искам да тръгна с теб.
Тривайз бе поразен.
— Не можеш да искаш това, Янов. Сега имаш Гея.
— Някой ден ще се върна на Гея, но няма да те оставя да потеглиш сам.
— Защо? Мога да се грижа за себе си.
— Без да се обиждаш, Голан, но ти не знаеш достатъчно. Аз съм човекът, който познава митовете и легендите. Трябва да те насочвам.
— И ще оставиш Блис? Хайде де!
Бузите на Пелорат леко порозовяха.
— Не ми се ще да правя точно туй, стари друже, но тя каза…
Тривайз се намръщи.
— Да не би да иска да се откачи от теб, Янов? Блис ми обеща…
— Не, май не ме разбра правилно. Моля те, Голан, изслушай ме. Ти имаш този неприятен експлозивен маниер да правиш прибързани заключения. Знам, че това ти е специалитет, а изглежда на мен пък ми е малко трудно да се изразявам стегнато, обаче…
— Добре — меко го прекъсна Тривайз, — да речем, че ще ми обясниш какво точно има на ум Блис така, както на теб ти харесва, а аз от своя страна обещавам да бъда много търпелив.
— Благодаря ти и тъй като смяташ да бъдеш търпелив, мисля, че ще мога да ти го кажа веднага. Видиш ли, Блис също иска да дойде.
— Блис иска да дойде? — възкликна Тривайз. — Не, пак избухнах. Няма да избухвам. Кажи ми, Янов, защо Блис ще иска да дойде? Съвсем кротко те питам.
— Не ми обясни. Каза, че би желала да говори с теб.
— Тогава защо не е тук, а?
— Мисля — подхвана неуверено Пелорат, — казах мисля, че Блис май е на мнение, че ти, Голан, я недолюбваш и затова се колебае да се обърне към теб. Аз, старче, направих, каквото можах, да я уверя, че нямаш нищо против нея. Не мога да повярвам, че някой може да рече за Блис нещо друго освен най- доброто. Все пак тя поиска да зачекна, така да се каже, въпроса пред теб. Мога ли да й предам, че ще се радваш да я видиш, Голан?
— Разбира се, и то веднага.
— И ще бъдеш разумен? Виж, старче, тя много настояваше. Каза, че въпросът е жизнено важен и че трябва да тръгне с теб.
— Но не ти каза защо, нали?
— Не, ама ако Блис мисли, че трябва да тръгне, тъй трябва да мисли и Гея.
— Което означава, че не бива да отказвам. Така ли, Янов?
— Да, смятам, че не бива, Голан.
3
За пръв път по време на краткия си престой на Гея Тривайз влезе в дома на Блис, който сега даваше подслон и на Пелорат.
По навик огледа набързо обстановката. На Гея къщите клоняха към практичната простота. При едва ли не пълната липса на бурно време, при температури, които на тази географска ширина бяха умерени през цялата година, при положение, че дори тектоничните плочи се приплъзваха гладко, когато им се наложеше да се приплъзнат, нямаше никакъв смисъл да се строят сгради, пригодени за цялостна защита, или пък да се поддържа комфортна микросреда в заобикалящ я некомфортен свят. Цялата планета представляваше, така да се каже, една-единствена къща, проектирана да даде подслон на своите обитатели.
Вътре в тази планетарна къща домът на Блис бе малък, на прозорците имаше не стъкла, а щори, и мебелите бяха оскъдни и изящно практични. На стените висяха холографски изображения; едно от тях бе на доста учудения и смутен Пелорат. Устните на Тривайз се посвиха, ала той се опита да не прояви веселостта си и се зае педантично да си намества пояса.
Блис го наблюдаваше без обичайната си усмивка. Напротив, изглеждаше по-скоро сериозна, нежните й тъмни очи бяха широко отворени, а косата й се спускаше на раменете като гладка черна вълна. Единствено пълните, леко начервени устни придаваха малко цвят на лицето й.
— Благодаря, че дойде да ме видиш, Трив.
— Молбата на Янов беше много настоятелна, Блисенобиарела.
Тя се поусмихна.
— Добре ми го върна. Ако ме наричаш Блис — прилична едносричкова дума, — аз пък ще се опитам да произнасям цялото ти име, Тривайз — тя почти незабележимо заекна на втората сричка.
Съветникът вдигна десницата си.
— Тази уговорка няма да е лоша. Известен ми е геянският навик при съвместната обмяна на мисли да се използват едносричкови части от имената, така че ако от време на време ти се случи да ме наречеш Трив, няма да се обидя. Все пак ще ми е по-приятно, ако се опиташ да казваш Тривайз колкото се може по-често, а аз ще те наричам Блис.
Той внимателно я изучаваше, както впрочем правеше винаги, щом случаят ги срещнеше. Като самостоен индивид тя бе млада жена в началото на двадесетте си години. Като част от Гея обаче възрастта
