— Той се изпари в атмосферата…
— Как така?
— Споменах ли, че приятелят ми беше летец-космонавт?
— Леле… Цял спускаем апарат е опропастил заради едната смърт. Знаеш ли колко струва!?
— Знам, разбира се! А ти не знаеш ли, че след като си мъртъв, повече не ти пука за живите и за глупавите им проблеми?!
— Ти си мъртъв, но душата ти не е… Ще гориш в ада!
— Не спорете де, събрали сме си да говорим за приятни неща! Като казахте душа, познавах едно момче, на което непрекъснато му вадеха душата…
— Редник Душков!
— Слушам!
— Легни! Стани! Легни! Стани! Лижи пода! Мини под танка! Хвърли се в шахтата! Пълзи в минното поле! Играй на руска рулетка! Скачай надолу с главата от третия етаж без каска, да не ти тежи!
— И накрая той сам си я извади. Изпразни цял пълнител — за по-сигурно изпълнение на своя дълг към Родината…
— Много хубаво! Не може да не й се признае на казарамата… Държавата ти дава голяма привилегия — зареден автомат под ръка. Ако ти се ходи на Небето, изобщо не трябва да търсиш заобиколни пътища… — Дърпаш един спусък и си Горе!
— Ей, хора, знаете ли, изведнъж ми светна за онзи ми ти член, дето бил паднал!
— Членът за правото на смърт?
— Според мен Членът вероятно е бил изкаран от твърдото книжно тяло, и е заврян в безплътния дух на Закона. Вижте какво пише в 59-тия член: „Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки гражданин.“
— Дух? Какви духове?! С тая акцелерация на умственото развитие на подрастващите, в днешно време и в първа група на детската градина не вярват в съществуването на духове…
— В духа на 59-тия член се има предвид: „всеки гражданин има право на смърт, но само докато изпълнява своя дълг и чест да защитава Отечеството“…
— Ами гражданите от женски пол?!
— Както не се вижда изрично от Закона, но личи от държавната практика — те нямат право. Техният дълг е да създават живот, не да го отнемат!
— Защо да нямам право?!
— Защото си от женски пол! Така пише в Закона. Не аз съм измислил Члена…
— Ами еманципацията?! Жените имат равни права с мъжете!
— Да бе! За да имаш равни права, трябва да имаш и равни задължения.
— Кой го казва? Аз не съм длъжна да служа в армията, но въпреки това имам право на смърт!
— Ние не сме длъжни да раждаме деца, но и да имаме право — пак не можем…
— И не искаме!
— Не знам за раждането, но мисля че тя има право за правото на смърт. Трябва да й се признае…
— Права съм ами! — заяви тържествено тя — Забравихте ли, че ние всички сме се възползвали от него!? — и гордо посегна да отметне буйните си коси, защото бе забравила, че изстрелът, чрез който се пресели тук, бе отнесъл главата й… ли тук, бе отнесъл главата й…
Информация за текста
© 2004 Тодор Арнаудов
Източник: http://geocities.com/todprog/
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/870]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:16
