рече:
— Ако не ме лъже паметта, днес ти си с белите.
— Да, така е — отвърна домакинът, като се помъчи да прикрие раздразнението си. Премести пешката.
— Пак започваш с обичайния гамбит, както в доброто старо време. Май днес трябва да внимавам повечко.
Играха близо час, без да обелват и дума, накрая Корнилиъс не издържа.
— Не ти ли е поне малко любопитно как съм си върнал шаха? — попита той.
— Не — каза Франк, все така вторачен в шахматната дъска. — Изобщо не ми е любопитно.
— И защо, дърт сухар такъв?
— Защото вече знам — рече адвокатът и премести офицера в другия край на дъската.
— Че откъде знаеш? — изненада се приятелят му и отговори на неговия ход, като върна назад коня, за да предпази царя.
Франк се подсмихна.
— Забравяш, че и Хю ми е клиент — поясни и премести топа два квадрата вдясно.
Корнилиъс също се засмя.
— Само като си помисля, че брат ми нямаше да е принуден да си жертва акциите, ако знаеше колко всъщност струва шахът.
Върна царицата на мястото й.
— Да де, но той знаеше — вметна Франк, докато размишляваше върху последния ход на своя противник.
— Че откъде може да знае! Само ние с теб сме наясно с цената!
— Аз му казах — отговори простичко адвокатът.
— Хубава работа! Защо? — вторачи се Корнилиъс в най-добрия си приятел.
— Защото само по този начин можех да разбера дали Хю и Елизабет са комбина.
— Защо тогава той не купи шаха на сутрешния търг?
— Именно защото не искаше Елизабет да узнава какво е намислил. Щом разбра, че Тимоти също се надява да купи шаха, за да ти го върне, реши да пасува.
— Но можеше да продължи да наддава, след като момчето се отказа.
— Не, не можеше. Както сигурно помниш, се беше съгласил да наддава за масичката в стил „Луи XIV“, а тя беше последната вещ в търга.
— Елизабет не успя да купи стенния часовник, можеше преспокойно да наддава за масата.
— Елизабет не ми е клиентка — отвърна адвокатът и премести царицата. — Снаха ти така и не разбра колко струва шахът. Хвана се на въдицата: повярва ти, че цената му е има-няма стотина лири, затова и Хю прати секретарката си на разпродажбата следобед — да наддава, докато вземе шаха.
— Понякога не забелязваш очевидни неща, макар че ще ти избодат очите — каза Корнилиъс и премести топа пет квадрата напред.
— Съгласен съм — подсмихна се Франк и след като премести царицата, му взе топа. Погледна противника си и оповести: — Мат.
Информация за текста
© Джефри Арчър
Jeffrey Archer
Сканиране, разпознаване и редакция: Abalone, 2009
Допълнителна редакция: Flior, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12271]
Последна редакция: 2009-06-21 13:50:00
