Джефри Арчър
Хитрата сврака — с двата крака
— Има един въпрос, който така и не успях да реша каза Били Гибсън. — Но дай първо да ти напълня чашата.
От час двамата мъже седяха мирно и кротко в ъгъла на пивница „Крал Уилям“ и обсъждаха как се ръководи полицейски участък на границата между Северна Ирландия и Ейре. Били Гибсън излизаше в пенсия след трийсет години вярна служба в полицията, от които последните шест като началник на полицейски участък. Неговият наследник — Джим Хоган, бе прехвърлен от Белфаст и според мълвата, го готвели за шеф на полицията там, стига да се справел в тукашния участък.
Били отпи юнашка глътка от бирата, облегна се и взе да разправя:
— Никой не е сигурен каква точно е истината за къщата, кацнала точно на границата, но както с всички добри ирландски истории, и тук открай време се носят какви ли не полуистини. Преди да стигна до разправиите, които си имам със сегашните собственици, нека ти разкажа набързо за къщата. Трябва да спомена, макар и бегло, и някой си Патрик О’Дауд — служител в архитектурния отдел в общината в Белфаст.
— Гнездо на усойници и в най-добрите времена! — прекъсна го новият полицейски шеф.
— А ония времена не са били от най-добрите — отвърна събеседникът му и пак отпи от бирата „Гинес“. След като утоли жаждата си, продължи нататък. — Никой не знае защо точно О’Дауд е разрешил къщата да бъде построена на границата. Чак след като я вдигнали, някой в данъчната служба на Дъблин случайно попаднал на военна топографска карта и показал на властите в Белфаст, че границата минава точно през всекидневната. Старците в селото твърдят, че местният майстор не бил разчел строителния проект, други обаче се кълнат, че е знаел много добре какво върши. По онова време обаче всички нехаели, понеже Бърти О’Флин, за когото била построена къщата, бил вдовец, хрисим богобоязлив човечец, който не пропускал служба в черквата „Сейнт Мери“ на юг от границата и си пиел бирата в кръчма „Волънтиър“ северно от нея. Сигурно е важно да спомена и че не се е занимавал с политика. Както никога, Дъблин и Белфаст постигнали съгласие и се разбрали, че щом входната врата на къщата се пада на север от границата, Бърти ще плаща данък сгради на английската корона, а колкото до кухнята и двата декара двор, които се падат южно от границата, поземленият данък за тях ще отива в местното кметство от другата страна. Години наред всичко вървяло по вода, накрая обаче драгият Бърти взел, че се споминал, и оставил къщата на синчето си Еймън. А той, накратко казано, не е цвете за мирисане. Баща му го записал в училище северно от границата, макар да го водел на черква южно от нея, хлапакът обаче не проявявал интерес нито към школото, нито към молитвите. Единайсетгодишен знаел всичко за черноборсаджийството, освен как се пише думата. Когато навършил тринайсет, вече купувал северно от границата цигари с кашони и на юг ги трампел за каси бира. Петнайсетгодишен изкарвал повече и от директора на училището, а когато го завършил, вече бил врял и кипял в далаверите и внасял от юга вино и друг алкохол и изнасял от севера канабис и презервативи. Ако на входната врата почукал полицай от севера, наш Еймън се спотайвал в кухнята от южната страна на границата. Видел ли на пътеката пред къщата ченгета от юга, шмекерът му с шмекер се шмугвал в трапезарията и стоял там, докато на тях им писнело да чакат и си тръгнели. Рано или късно Бърти се виждал принуден да отвори и мен ако питаш, накрая явно му е дошло до гуша от тая криеница и е предпочел да се пресели в по-добрия свят. Преди шест години, когато ме направиха шеф на полицейския участък, реших да правя, да струвам, но да тикна на топло Еймън О’Флин. После обаче, покрай неприятностите по границата и обичайните полицейски задължения не ми остана време да се разправям с тоя хаймана. Дори почнах да си затварям очите за тарикатлъците му, докато той не се сдуши с Маги Кран, прочута проститутка от южната страна на границата, решила да разшири клиентелата си и на север от нея. Тя, изглежда, отсъди, че късметът най-сетне й се е усмихнал с тая къща с четири стаи на горния етаж, по две от двете страни на границата, нищо, че от време на време й се е налагало да мести на бърза ръка някой полугол клиент от едната страна на къщата в другата, та да не го опандизят. После, когато ирландските националисти започнаха да ни създават още по-големи главоболия, се разбрахме с колегата от южната страна на границата да не се занимаваме повече с къщата и да я обявим за нещо като ничия земя — лошото обаче бе, че Еймън само това и чакаше и отвори на юг казино, помещаващо се в зимна градина, която така и не доживя да види и едно-едничко цвете. Издейства си разрешителното за строежа в Дъблин. Гишето за залозите пък се озова в нов-новеничък гараж: в него ще се поберат цяла флотилия автобуси, но там превозно средство не е влизало — разрешителното за строежа му е издадено в Белфаст.
— А ти защо не се възпротиви на строежа? — попита Хоган.
— Възпротивихме се, как да не сме се възпротивили, но бързо се разбра, че Маги имала клиенти и от двата отдела — въздъхна тежко Били. — Последният удар обаче дойде, когато нивите около къщата бяха обявени за продан. Никой не прояви интерес и накрая О’Флин се сдоби с двеста и шейсет декара, където разпрати свои хора — да го пазят. Така разполага с предостатъчно време да пренесе всички улики от едната в другата половина на къщата много преди да сме стигнали входната врата.
Халбите бяха празни.
— Аз черпя — оповести по-младият мъж.
Отиде на бара и поръча още две бири. Върна се и още преди да е оставил халбите на масата, зададе следващия си въпрос.
— Защо не си извадил заповед за обиск? Тоя тип очевидно нарушава сума ти закони, би трябвало отдавна да си му разказал играта.
— Така си е — съгласи се шефът на полицейския участък. — Но понечех ли да издействам заповед, първият, който научаваше, бе Еймън. Тъй че, и да отидехме в къщата му, заварвахме честито семейство, което си живее мирно и кротко сред своите ниви.
— Ами колегата от южната страна на границата? Сигурно е в негов интерес да се обедините и…
— На пръв поглед е точно така. Но за седем години се изредиха петима шефове на тамошния полицейски участък, които си пазеха топлите местенца, драпаха за повишение, не искаха да си усложняват живота или направо си бяха подкупни, затова всички отказваха да се съюзим. На сегашния началник на участъка му остават само няколко месеца в полицията, не иска човекът да дърпа дявола за опашката и да си рискува пенсийката. Откъдето и да го погледнеш — продължи Били, — се издъних с тоя Еймън О’Флин. Но за разлика от колегата откъм южната страна на границата съм готов да си заложа и пенсията, само и само да си разчистя веднъж завинаги сметките с тоя хитрец.
— Е, остава ти още месец и половина, а след всичко, което ми разказа, и аз на драго сърце бих го разкарал тоя О’Флин от пътя си — да не ми мъти водата, щом поема длъжността. Може би ще измисля нещо, което да ни извади от задънената улица.
— Готов съм на всичко освен на убийство, де… макар че, защо да си кривя душата, и това ми е минавало през ума.
Джим Хоган се засмя, погледна си часовника и рече:
— Е, да се връщам в Белфаст.
Старият шеф на полицейския участък кимна, допи си бирата и отиде заедно със своя колега на паркинга зад кръчмата. Без да казва и дума, Хоган се качи зад волана. Включи двигателя и смъкна прозореца.
— Ще правиш ли изпращане?
— Да — отвърна по-възрастният полицай. — Последната събота, преди да се пенсионирам. Защо?
— Защото винаги съм си мислел, че ако човек има сметки за разчистване, трябва да ги уреди именно на изпращането — отвърна Джим, но не даде повече обяснения.
Озадачен, шефът на полицейския участък го изпроводи с поглед, докато той излизаше от паркинга — зави надясно и се отправи на север, към Белфаст.
Еймън О’Флин беше доста изненадан, когато получи поканата — не беше очаквал да бъде сред гостите на полицейския шеф.
Маги се взря в красивата картичка, с която Гибсън ги канеше на прощалното тържество в ресторант „Куинс Армс“ в Балироуни.
— Ще отидеш ли? — попита тя.
— То оставаше да ида — тросна се Еймън. — Тоя тъпанар от шест години се опитва да ме окошари.
— Сигурно иска да зарови томахавката — предположи Маги.
— Как ли не! Да я зарови, само че в гърба ми. Лично ти ще се набутваш ли между шамарите?
