3. (5 януари). Няма да пропусна да повторя, че гласът на Владиката няма да замлъкне никога. Но има условия, когато обстоятелствата не позволяват да се установи желаната степен на съзнанието. И тогава трябва търпеливо да се изчака, без да се насилва кармата, тъй като може би именно в този момент някъде се създават нужните условия и е необходимо да се изчака, без да си губи увереността, че всичко ще се нареди към добро. Тези периоди на временно затишие са необходими за промяна в настройката на съзнанието. Но не може веднага — могат да бъдат скъсани по-тънките струни. Човешкият апарат е сложен и необичайно тънък. И Учителят вижда отгоре по-добре. Затова с пълно доверие и спокойствие трябва да се чака предстоящата промяна. Дори и преди да задуха вятър има известно затишие. Може да се запази ритъмът на постоянна готовност на съзнанието за възприемане и изпращане, но без да се насилва своеволно.
4. (7 януари). Владиката може да бъде усетен с всички чувства. Те се насочват волево към избрания Образ и съзнанието се съсредоточва върху Него. Не земните, а тънките чувства се насочват от волята към избрания Лик. Огънят помага да се пробие Плътния слой на средата и далечното става близко. Тънките чувства са сродни на огъня. Сродни са всички чувства, до плътните включително. Преобразуването на чувствата достига до Огнения свят. Затова увеличаването на тяхната тънкост е полезно, както и упражняването. Умението да се настройва съзнанието на вълната на избрания обект ще бъде постижение на йога. Всеки предмет — камък, растение, животно, човек, планета — си има аура. За да се улови, трябва да се настрои приемникът на съзнанието на същата вълна. Същността на процеса на настройване се състои в отвръщане на съзнанието от себе си и пренасянето му върху набелязания обект. При мисленото въздействие на съсредоточването се предпоставя съзвучна на намерението мисъл в отчетлива и завършена форма, по- точно окончателна картина на желания резултат. Това е първата част на процеса. Останалото взема върху себе си законът, ако не му се пречи, т.е. не се намесваш в неговата работа със съмнение, недоверие, неувереност, страх и т.н. Чувствителността на процеса е необикновенна. Дори малките съмнения нарушават работата на огъня, или страхът, или другите сродни чувства. Вярата или доверието са елементи, укрепващи силно процеса. Опитът превръща вярата в увереност, а след това в непоколебимост. Действията на йога носят върху себе си печата на неотклонимото изпълнение на мисълта. Бъдете уверени, че огнената сърдечна мисъл ще се изпълни непременно. Вярата и увереността са огън. Съзнанието за нерушимост дава устойчив огън. Затова казвам, имайте вяра поне в непоклатимостта на действието на законите за висшите енергии.
5. (12 януари). Когато в сърцето се запалят огньовете, пространството започва да звучи и тогава приемникът на съзнанието започва да действа. Соколът се примамва с огнена примамка… По същия начин може да бъде привлечен магнитно и огънят от небето. Мисълта за огъня поражда огън. Ние насищаме пространството с Нашите позиви. Чувствителното ухо ги улавя и ги преобразува в действие, ако е подготвен духът. Запаленият огън предизвиква съзвучие според рода си. Понякога съзвучието е с черните огньове от сферите на нисшите слоеве на Тънкия свят. Тогава, естествено, в приемника на съзнанието се вливат и съответните мисли. Потокът от черни мисли може да удави съзнанието. Горко му тогава на привлеченият от тъмнината. Затова трябва да се помни, че всяка мисъл се свързва по съзвучие със съответстващата й сфера. Това налага контрол над мислите. Мисълта води човека, но допускането и потвърждаването й става от волята, която може и да я прогони. Законът за съзвучието управлява света и всички процеси, ставащи в него. Дори камъкът съзвучи на пространствения огън, когато възприема топлината на слънцето и се нагрява. Но човешкият апарат е многострунен и съзвучията му са безкрайно разнообразни, поради което е нужен контрол. Свинята се храни с отпадъци и си остава свиня. Човекът контролира избора на своята храна, но този контрол може да нараства по тънкост безпределно. Същото е и в областта на мисълта, чувствата, емоциите и на всичко, което става в него. Един отива в кръчмата, друг предпочита да отиде в операта. И така е във всичко. Свободата на избора си остава непременно право на човека при всички и всякакви условия на живот. Дори от две злини може да се избере по-малката от тях. Но изборът е необходим и то избор съзнателен, защото отговорността за него е неизбежна. И той става постоянно. Само че никой не си дава сметка за това, а и не иска да си дава. Но да се избяга е невъзможно и се налага постоянно да се жънат следствията на това, което е избрал човек.
7. (15 януари). Благословен си ти, намерилият пътя към сърцето на Владиката, защото Аз съм зад тебе.
8. (16 януари). Като няма щастие и нещастието помага. Така е и в действителност. Единият полюс служи като основа за проявата на другия, противоположния. Да се види в сенчестия полюс на явлението неговата антитеза ще бъде стъпка към опознаване на биполярността. Това ще даде сила мъжествено да се посрещат неприятните явления в живота, след като предпоставката за тях се намира в тяхната противоположна страна. Умението да се намира доброто или положителното начало във всичко ще означава практическо приложение на този принцип в живота. Тактиката на Адверза използва именно този двойствен аспект на всяко проявено нещо, давайки възможност на отрицателното явление да изяви цялата своя същност, за да може да бъде подавено след това в лъча светлина. Именно гибелта на обреченото на унищожение явление може да се види в момента на неговото най-силно утвърждаване, знаейки, че неговата антитеза набира сили за съкрушаването на своя двойник, преобръщайки го наопъки. По този същия принцип и в ученика започват да се проявяват ярко всички скрити, тъмни, неизживени свойства на неговата същност, за да бъдат преобразувани в противоположните на тях свойства. Затова трябва човек да бъди или студен, или горещ, т.е. да проявява единия от полюсите на качествата на духа, защото в противен случай трансмутацията по линията на двойствените противоположности е невъзможна, тъй като топлите са непригодни за еволюцията. Затова са били приближени разбойници, митари, блудница, тъй като трансмутацията на техните качества на духа в положителни би могла да бъде благотворна и плодоносна, докато умереното нищожество и румената добродетел не биха могли да дадат плодове. Следователно, да се видят в човека, в неговите отрицателни качества, възможностите за неговото бъдещо преображение, ще бъде признак на мъдрост, а да се насочи и устреми съзнанието му към преобразуването на тези свойства в положителни качества ще бъде истинско наставничество. Затова йогът не се смущава от тъмнината преди разсъмване, нито от привидното тържествуване на тъмата, тъй като знае, че след буря слънцето свети особено ярко, и въздухът е чист, и измитата от пороя природа заживява ярък и напрегнат живот. В познаването на закона за противоположностите може да се намерят сили безстрашно да се гледа живота в очите, защото животът се упознава единствено в неговата цялост, състояща се от двойките противоположни начала, които го изграждат.
9. (21 януари). (Мисълта се появи сутринта, а записът е направен вечерта).
Пространствено се нарича такова служене, което се извършва навсякъде и всякога — при всякакви и във всички условия. То се извършва и във физическото тяло, и в астралното, и в тънкото, и по-нагоре. То върви както на Земята, така и на всички планове на битието. То продължава непрекъснато и през земния живот, и в надземния, когато бъде отхвърлено плътното тяло. Но за да продължи и в по-горните Светове, това служене трябва да се установи на Земята. Наричат го обикновено Голямо, тъй като за да бъде продължено, то трябва да бъде утвърдено и съхранено завинаги. Това утвърждаване може да бъде постигнато по пътя на постоянно бодърстване, непрекъснато предстоене, устойчива бдителност и несменен дозор, и когато е възприет Образът на водещия Владика в третото око: само така утвърденото тук се утвърждава и там, а отхвърленото тук се отхвърля и в Надземното. Човек сам определя степента на наложеното си служене. Едно обаче е сигурно — никакви думи не могат да заменят действията и никакви действия — мислите. За действията отговорна е мисълта, а за мисълта — направляващата я воля и нейният носител — човекът.
10. (23 януари). Трябва да се признае нецелесъобразността на полусърдечния контакт, при който мисълта е наполовина насочена към Нас, а с другата половина към непосредственото обкръжение. Напразно се прахосват време и енергия. Жалко е за всичко това. Приемникът е зает с откъслеци от дневното мислене и за Моята мисъл не остава място. Ако пречат условията, те трябва да се превъзмогнат. Всичко може да
