— Ох — прибави той, — ох ох ох ох ох ох.
Накрая те стигнаха до последното малко павилионче, положиха Марвин между тях и си починаха в сянката. Фенчърч купи няколко копчета за ръкавели за Ръсел — копчета, в които бяха вградени малки полирани камъчета, които бяха взети от планината Куентулус Куазгар, точно под огнените букви, с които беше изписано Последното Послание на Бог към Творението Му.
Артър плъзна поглед по малката купчинка от молитвени трактати до касата — малки медитации за значението на Посланието.
— Готова ли си? — попита той Фенчърч, която му кимна.
Те вдигнаха Марвин между тях.
Те заобиколиха подножието на планината, и там беше изписано посланието с блестящи букви по билото на планината. Имаше една малка наблюдателница от заварени релси на върха на голяма скала, гледаща натам, от която се разкриваше хубав изглед. Там имаше и малък телескоп за по-подробно разглеждане на буквите, но никой никога не го използуваше, защото буквите горяха с божественото великолепие на небесата и щяха, ако бяха разглеждани през телескопа, сериозно да увредят ретината и очния нерв.
Те се вгледаха с учудване в Последното Послание на Бог и бяха бавно и неизказуемо изпълнени с велико усещане за мир и окончателно и пълно неразбиране.
Фенчърч въздъхна.
— Да — каза тя, — това беше.
Те се взираха в него цели десет минути преди да усетят, че Марвин, който висеше между раменете им, има затруднения. Роботът не можеше повече да повдигне главата си и не можеше да прочете посланието. Те повдигнаха главата му, но той се оплака, че очните му вериги вече са гръмнали.
Те намериха една монета и го заведоха при телескопа. Той се оплакваше и ги обиждаше, но те му помагаха за всяка отделна буква. Първата беше „Н“, втората „и“, третата „е“. После имаше празно място, „с“, „е“ и отново празно място. После следваше „и“, после „з“, „в“ и „и“.
Марвин спря за почивка.
След няколко секунди започнаха отново и го накараха да види „н“, „я“, „в“, „а“, „м“ и „е“.
Следващата дума беше „за“. Последната беше по-дълга и на Марвин му трябваше друга почивка, преди да може да се справи с нея.
Започваше с „н“, после „е“, после „у“. После идваха „д“ и „о“, последвани от „б“, „с“, „т“ и „в“.
След финална пауза Марвин събра сили за последен напън.
Той прочете „о“, „т“ и финалното „о“ и залитна в ръцете им.
— Мисля — промърмори той накрая от бездната на корозиралото си тракащо гърло, — че се чувствувам добре от това.
Светлините угаснаха в очите му за абсолютно последен път.
За щастие наблизо имаше едно мяст, откъдето можаха да наемат скутер от едни момчета със зелени крила.
ЕПИЛОГ
Един от най-великите благодетели в целия живот беше един мъж, който не можеше да използува мозъка си за управление на физически труд.
Блестящ?
Разбира се.
Един от първите генни инженери на своето или на всяко друго поколение, включвайки и тези, които беше успял да създаде сам?
Без съмнение.
Проблемът беше, че той прекалено много се интересуваше от неща, от които не трябваше да се интересува, или поне както му казваха хората, не сега.
Той също така беше, отчасти заради това, доста раздразнително предразположен.
Така че когато неговият свят беше заплашен от ужасни нашественици от далечна звезда, които все още бяха далеч, но пътуваха бързо, той, Бларт Версенуолд III (името му беше Бларт Версенуолд III, но това не е много важно, но доста интересно, защото няма значение, това беше името му и ние можем да поговорим за това защо е интересно по-късно) беше изпратен в един охраняван кабинет от господарите на неговата раса с инструкции да създаде порода фанатични супервоини, които да се опълчат и да победят страховитите нашественици, да го направи бързо и, му казаха те, „Съсредоточи се!!!“
И така той седна до прозореца и погледна навън към лятната трева и създаваше, и създаваше, и създаваше, но вниманието му неизбежно беше отклонявано от нещата и по времето, когато нашествениците всъщност бяха в орбита около тях, той създаде забележителна нова порода супермуха, която можеше без чужда помощ да изчисли как да излети през отворената половина на полуотворен прозорец и един ключ за изключване за деца. Отпразнуването на тези забележителни постижения като че ли беше обречено на кратък живот, защото нещастието беше неизбежно, тъй като чуждоземните кораби вече се приземяваха. Но учудващо, страховитите нашественици, които като повечето войнолюбиви раси, бяха яростни само защото не можеха да се справят с нещата в къщи, бяха зашеметени от необикновените открития на Версенуолд, присъединиха се към празненството и веднага им беше наложено да подпишат широкообхватни договори за търговски споразумения и да основат програма за културен обмен. И, с учудваща промяна на досегашната практика на ръководене на такива неща, всички се съгласиха да живеят щастливо завинаги
Имаше точка на тази история, но тя временно избяга от ума на летописеца.
Информация за текста
© 1984 Дъглас Адамс
Douglas Adams
So Long, and Thanks for all the Fish, 1984
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/189]
Последна редакция: 2008-06-28 20:11:31
1
чакръкчия — народен лечител, лекуващ изкълчвания и пр. чрез наместване (Б. пр. )
2
при някои хазартни автомати при комбинация от три ябълки се изплаща голямата печалба (Б. пр. )
3
пинта — английска мярка за течности — 0,567 от литъра (Б.пр.)
4
банши — духове от ирландската митология (Б. пр. )
5
