- 1
- 2
честен.
Ала кълбото при „Гъбата“ не бе изчезнало. Вече не само младият свещеник, но всички останали го бяха наобиколили, а то все така пулсираше. Някъде вътре в него нещо просветна, когато генералът заговори по радиото.
— Но аз го виждам! — рече колоездача, който преди си мечтаеше за планина.
— Не си единствен. — отвърнаха всички.
Кълбото сякаш чу думите и отново просветна, но този път им се видя, че светлината му бе някак по- мека, приятелска дори. Те се усмихнаха, а светлината вътре в него отново проблесна. Никой от хората на генерал Димитров не знаеше за ставащото пред „Гъбата“ и никога нямаше да разбере.
Информация за текста
© 2000 Ани Аво
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/48)
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:01
- 1
- 2