Нетленият епос

Вракер понечи да обясни, но онзи предпочете да погледне папката. След кратка пауза той рече:

— Интересно, много интересно. Смятате ли, че представляват заплаха?

— Не зная, не съм имал възможността да проуча нещата подробно, нито пък да влеза в истински контакт с тях.

— Хм… Но са високо развита цивилизация?

— Несъмнено.

— Вероятно оръжията им са доста мощни?

— Вероятно.

Пазителят, погледна листовете отново и рече:

— Чел ли сте Нетленния Епос?

— Да.

— Знаете ли го наизуст?

— Разбира се.

— „Живот свещен от мене приеми, единствен той е, това добре го запомни!“ — изрецитира пазителят.

— Да, знам това четеристишие, но мисля, че то е прибавено, защото в епоса почти не се говори от първо лице, единствено число….

— Нетленния епос ли оспорвате?

— Не.- рече Вракер с тон на току-що съкрушен генерал.

— Благодаря за помощта ви, признателни сме ви. Ще ви се обадим.

Това казано по-просто значеше, че няма да се обадят, а папката му ще остане в някой шкаф без да й се обърне каквото и да е внимание. Вракер се върна в Храма на знанието и си даде сметка, че малкият му маратон не е постигнал никакъв резултат. Пък и как да има. Ако в Храма на знанието бяха слепи атеисти, то тук бяха вярващи с избодени от фанататизъм очи. Епоса се четеше като върховен, единствен и най-вече необорим пряк текст. Никой не откриваше, или не искаше да открие, кръпките, които според Вракер бяха прибавени след създаването на Епоса и следователно не бяха свещени, нито пък необорими. Кръпка бе и четиристишието, което пазителят цитира. Ритъм, стихотворният тон се нарушаваха драстично, освен това се появяваше „Аз“, в епоса аз-формата сякаш нарочно се отбягваше. Навярно тези му мисли бяха напълно верни, но отново не помисли за практиката, за това, че не дава идеи, а ги търси. От знаещите не се очаква само да правят открития, те трябва да намерят как работата им ще помогне на обществото. С какво неговата цивилизация, „незнайните“ от епоса, щеше да помогне? Този въпрос въобще не се въртеше в ума му. За него в задачата не се питаше какъв е резултата, а как се решава, като дългите тригонометрични изрази, които трябва да приведете във вид удобен за логаритмуване, независимо какъв точно е резултата като число. Не вярваха ли, не искаха ли да повярват или вярваха но ги беше страх… За Вракер нямаше никакво значение. Отново бе там от където тръгна — сам пред разчетеното съобщение.

„Трябва да им отговрим.- каза си изведнъж Хасву и безкрайно хареса хрумването — Да потвърдим, че сме тук! Ако те знаят старо-памбиянски, ще разберат. Каквото и да им напиша то ще стигне до тях след повече от 20 обиколки. Космическия предавател не се ползва сега… Знаещите дори няма да разберат, че съм отговорил. Наколко-секундно съобщение, повторено три пъти.“

Децата все така си повтаряха четиристишията. Повечето от тях никога нямаше да разберат и дума от Нетленния епос, но щяха да го знаят. 66613 четиристишия в 7 книги — наизуст.

Вракер изписа на екрана:

„Корабът на разума ще кацне, когато приматът отлети.

Духът ще въздигне от прахта, защото иде ерата на любовта.“

Тия стихове от Нетленния епос му се видяха толкова подходящи за случая, че нито за миг не се поколеба да ги прати на път за 20 обиколки, за да стигнат до планета някъде из космоса, която може би съществува, може би не, или ако съществува може цивилизацията й отдавна да е изчезнала. Хвърли поглед върху текста си, за да се увери, че не е сгеришил нищо и натисна копчето. Ектазия отговори.

8.XI. 2000 г., Благоевград

,

Информация за текста

© 2000 Ани Аво

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/47)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:01