Нашата Земя

питах, но май всички са от мегаполиси.

— Смола и листа, капитане.

— Смола и листа? Никога не съм знаел, че миришат така, а иначе звучи толкова обикновено, нали?

— То е обикновено, капитане.

— Да… Искаш ли да се върнем на в245?

Поколебах се, той обаче продължи и така ме спаси от мисленето по този въпрос.

— Разбирам те… И аз така мисля, тоест не мисля…. Връщаме се на Земята.

Не знаех какво е станало, какво съм казала или не съм казала, не знаех какво той е чул, но не можех да си намеря място от радост — връщах се вкъщи.

— И моля те изгаси цигарата. Причинява рак на белите дробове, вредно е за здравето, лош навик е и е забранено до се пуши в столовата.

— Тъй вярно, капитане. — рекох и загасих цигарата.

„…но във тъмнината,
сбъркало следата.“

Времето минаваше, а ние все така не получавахме от Звездния навигационен център маршрут. Не знам колко време сме търсили начин да се впишем в разписанията, но не бе кратко. Накрая Земята ни отказа приемане, заради пренаселеността и за нас остана да се движим наникъде. Така се оказахме пред нова планета, неотбелязана по картите. Кунт заповяда приземяване, приготвихме лендърите и Наземната станцията, спуснахме се и открихме акватична планета, напомняща тропичен рай с хилядите си острови. Почти всички веднага решиха, че няма мърдане от там. Ала го нямаше чувството. Може би наистина бяхме намерили рая, но аз не можех и нямаше да остана. Домът не е просто някакви географски названия, той е дух, мирис на смола и листа ако искате. Новата планета я кръстиха в246, няма да обяснявам за чиновниците. За разлика от в245 на в246 имаше хуманоиди, но те страняха от нас и ние страняхме от тях, което между другото доказва, че разликата между 245 и 246 не е само една единица. Расовата търпимост процъфтяваше. Кунт съобщи на Земята за създаването на нова колония. Отново се разделихме, „Пътник“ продължи пътя си с 34 души на борда и нов капитан… И аз продължих, някой хора просто трябва да пътуват. в247 беше и все още е райска планета, но не е нашата, не е моята Земя.

Благоевград; 10.XI.2000 г.

,

Информация за текста

© 2000 Ани Аво

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/50]

Последна редакция: 2007-02-09 13:24:31