След развода и се бе наложило да полага доста усилия, за да осигурява храна и покрив за двамата. Заплатата и едва стигаше за покриване на най-неотложните разходи. За финансиране на научните и трудове и дума не можеше да става.
— Почакайте! — рече тя изведнъж. — За нещо законно ли става дума? Такова предложение няма как да е законно.
— Уверявам ви, професор Картър, че става дума за нещо съвършено законно. И това е само началото. Гарантират ви се изключителни авторски права върху резултатите от изследванията. Както и назначение в който университет пожелаете.
Тя често бе мечтала за подобни неща след прекалено продължително хранене само с пица със салам и лук.
— Та как е възможно това? Нали университетите си имат правила, наредби, старшинство… Допустимо ли е?
— Става дума за проект, подкрепен от най-високопоставени хора. Бе ми дадена свободата да наемам, когото пожелая и при каквито условия поставя.
Докторът се настани на дивана и кръстоса крака. Протегнатите му ръце обхванаха цялото облегало.
— Реших да привлека вас — добави бавно.
— Защо? — попита Ашли все още с известна подозрителност.
Докторът се протегна и с ръка и даде знак да прояви малко търпение. Сетне взе куфарчето си и го разтвори. Като си служеше с двете ръце, внимателно измъкна от него кристална статуетка. После я обърна към нея.
Представляваше човешка фигура. Ако се съдеше по увисналите гърди и издутия от бременност корем, женска фигура. Слабата светлина прониза кристалната структура и отраженията и се завърнаха в ярки лъчисти снопове.
Даде на Ашли знак да поеме статуетката.
— Какво мислите?
Тя се поколеба, сякаш се боеше да не докосне крехката и красота.
— Определено е примитивна. Изглежда, е някакъв символ на плодородието…
Доктор Блейкли закима енергично в знак на съгласие.
— Напълно сте права. А сега я огледайте по-отблизо. Подаде и тежката статуетка, като ръцете му потрепериха от напрежение.
— Моля ви да я разгледате. Тя се присегна към нея.
— Изваяна е от един-единствен диамант. Няма дори една пукнатина — поясни докторът.
Едва сега тя разбра присъствието на въоръжената охрана. Неволно отдръпна ръце от скъпоценната вещ.
— Страхотно — прошепна изумена.
Седнала на кухненската маса, Ашли Картър проследи с поглед как доктор Блейкли небрежно затвори мобифона си и го прибра в малкия джоб на сакото си.
— И така, професор Картър, докъде бяхме стигнали? — Проблем ли има? — попита Ашли, като забърса доматения сос в чинията си с парченце чеснов хляб. Двамата седяха на зелената метална кухненска маса.
Докторът поклати глава.
— Ни най-малко. Просто проверявам как върви работата с привличането на още един член на екипа. Става дума за един австралийски пещерняк. Та докъде бяхме стигнали? — повтори той с усмивка.
— Кои други хора ще участват в експедицията? — попита тя с уморен глас.
— Боя се, че това е поверителна информация. Мога обаче да ви съобщя, че водим разговори с водещ канадски биолог и с египетски геолог. Предвидени са и още, още няколко души.
Ашли разбра, че с този начин на извличане на информация, няма да стигне доникъде.
— Добре. Да се върнем към диамантената статуя. Така м не ми казахте къде е открит този артефакт.
Той сложи пръст пред устните си.
— Тази информация също е поверителна. Може да се сподели само с хората, включени в изследването — отвърна и сгъна раираната памучна салфетка върху скута си.
— Докторе, бях останала с чувството, че ще разговаряме. Твърде пестелив сте в отговорите си.
— Навярно сте права. Все още обаче не сте ми дали недвусмислен отговор. Имате ли желание да се включите в моята изследователска група?
— Трябва ми повече информация. А и известно време, за да уредя деловите си ангажименти.
— За тези дреболии ще се погрижим ние.
Тя се замисли за Джейсън, който в момента вечеряше пред телевизора, като си взимаше от храната, поставена върху поднос от плетени пръчки.
— Имам син. Не мога просто така да го оставя. Той съвсем не е „дреболия“.
— Доколкото зная, имате и бивш съпруг. Някой си Скот Вандеркливе, ако си спомням добре.
— Никога няма да оставя Джейсън при него. Забравете това.
— В такъв случай ще имаме проблем — въздъхна тежко Блейкли.
Проблемът май се очертаваше като труден. Джейсън си бе имал неприятности в училище и Ашли се бе зарекла това лято да му задели повече време.
— Този въпрос не подлежи на разисквания — каза тя с колкото се може по-решителен глас. — Или Джейсън ще дойде с мен, или ще трябва да отклоня предложението.
Блейкли я изгледа, без да каже нищо.
— Идвал е с мен и при други разкопки. Знам, че ще се справи с положението.
— Не знам дали това би било разумно — каза той с плаха усмивка.
— Той е издръжливо и съобразително дете.
— Да разбирам ли, че ако се съглася с това ваше искане, ще се включите в екипа? — попита Блейкли лукаво. Замълча за миг, свали очилата си и разтри с пръсти вдлъбнатинките, които те бяха оставили върху носа му. Започна да разсъждава на глас — Предполагам, че би могъл да остане в базата Алфа. Тя е надеждно място. — Сетне намести отново очилата си и присегна ръка през масата. — Съгласен съм.
Облекчена, тя си отдъхна и стисна сухата му ръка.
— Защо настоявате толкова много да включите именно мен във вашия екип? — полюбопитства тя.
— Заради вашата специалност. Антропологията на първобитни хора, обитаващи планински скатове. Изследването ви на селището Гила бе блестящо.
— И все пак защо се спряхте именно на мен? Има и други палеоантрополози със сходни интереси.
— Поради няколко причини. — Той започна да сгъва пръстите на ръцете си. — Първо, при други разкопки сте доказвали, че умеете да ръководите екипи. Второ, имате страхотен нюх за подробностите. Трето, упорството ви в разплитането на загадки е пословично. Четвърто, вие сте в чудесна физическа форма. Пето, спечелихте си моето уважение. Имате ли други въпроси?
Удовлетворена и леко смутена от отговора, тя поклати глава. Опита се да не се изчерви от смущение. Хората, работещи в нейната област, рядко получаваха похвали. Почувства известно неудобство и смени темата.
— Щом ще работим заедно, може би вече ще ми кажете къде сте открили този уникален артефакт. — Тя стана и се отправи към умивалника, за да измие чиниите. — Някъде в Африка, предполагам.
Той се усмихна.
— Не, в Антарктида.
Тя го погледна през рамо, опитвайки се да разбере дали той не се шегува.
— Върху този континент няма първобитни култури — каза тя. — Той е ледена пустиня.
Блейкли присви рамене.
— Не съм казал, че е открит върху него. Тя изпусни една чиния в умивалника.
— Къде в такъв случай?
Извърна се към гостенина, облегна се на умивалника и избърса ръцете си с влажна кърпа.
В отговор той просто посочи с пръст към пода.
Надолу.
