по вятъра.
Вече няма страх, дори когато листата стават повече. Онова, което се крие дълбоко в него, запълва със сянка и форма празнините. И резултатът все още му е по-познат и близък от собственото му отражение в стъклото. Знае, че това, което вижда, е лицето, което е носил преди.
Още помни мрака, черното море, в което се вихрят светлинки. Помни умиращото слънце в центъра, угасено, за да греят другите на свобода. Ала в последния момент момчето, което бе живяло тук преди, запази една тайна от всички тях. Докато напускаше тъмното мор на път към мястото отвъд, то беше изтеглило друга угасваща светлинка и я бе пуснало в празното тъмно море.
За да заживее отново.
Вятърът вън върти листата и сенки на спомени запълват празнините, оформяйки истинското лице на онзи, който обитава тялото сега.
Това старо лице с времето щеше да се забрави, но не и момчето, което даде живота си, за да се роди нещо ново. В сънищата си често вижда онова момче да тича през тревата, да изкачва хълм, да се обръща да маха за сбогом… а после изчезва.
Толкова е щастливо сега.
Новото момче в стола гледа през прозореца.
Някой ден и то ще тича навън.
Авторова бележка към читателите:
Истина или художествена измислица
Също като д-р Арчибалд Полк и аз започнах този роман, запленен от човешката интуиция. Съществува ли тя? Откъде идва? И както обикновено, реших да завърша това приключение, като изложа накратко откъде водят началото си много от идеите и фактите в книгата. И пак както обикновено, реших да ги разделя по теми.
Делфийският оракул — На легендите и историческите факти около оракула се спрях накратко в пролога. Дали пророчиците наистина са провиждали в бъдещето, може да се спори, но със сигурност знаем, че пророчествата им са изиграли своята роля в историята на западната цивилизация. Колкото до подробностите — като загадката на главната буква епсилон и странните халюциногенни газове — те са съвсем реални. На всеки, който се интересува по-подборно от този въпрос, препоръчвам страхотната книга на Уилям Дж. Броуд „Оракулът — изгубените тайни и скритото послание на древния Делфи“.
Язоновците — Тази организация на учени, която работи в сътрудничество с Министерството на отбраната, е съвсем истинска и продължава да съществува. Ако искате да научите нещо повече за историята и постиженията им, направете го с „Язоновците — тайната история на следвоенния научен елит“ от Ан Финкбайнър.
Проект „Старгейт“ — Това е била реална програма, проведена от Станфордския изследователски институт по поръчка на ЦРУ. Резултатите в проучването на дистанционното наблюдение са факт.
Манипулиране на мозъка — В книгата често говоря за пластичността на мозъка, за транскраниалната магнитна стимулация като метод за подсилване на някои от функциите му и за това, че хората са „родени по естествен начин киборги“. Колко от това е вярно? Всичко. Ако искате да разберете повече за загадките на човешкия мозък, препоръчвам ви книгата на д-р Норман Дойдж „Мозъкът, който променя себе си“. Колкото до изкуствено предизвиканата амнезия на Монк, в наши дни съществуват химически методи, чрез които могат да се изтрият избрани спомени, най-вече с помощта на пропранолол.
Можем ли да виждаме в бъдещето? — Според някои нобелови лауреати — да. Експериментите с комарджии и войници, описани в книгата, са истински и са повтаряни нееднократно в различни университети по света. Според учените ние изглежда наистина сме в състояние да виждаме три секунди напред в бъдещето. Как е възможно това? На този въпрос все още няма отговор. Колкото до историите за удивителните саванти в Индия — като индийското момче, което завели в Оксфорд, и жената, с която се срещнал Айнщайн — те отново се базират на факти. Повече за тези неща можете да прочетете в книгата на Ошо „Интуицията — познание отвъд логиката“.
Индия и циганите — Историята на ромите и техните корени в района на Пенджаб са реални факти. Именно този им произход е причината колелото на чакрите да заема централно място върху ромския флаг. Колкото до кастовата система в Индия, гоненията срещу „недосегаемите“ са били жестоки и продължават в някаква степен и до ден днешен. Всъщност според някои историци именно търканията и непоносимостта между кастите са станали причина предците на ромите да напуснат Индия. В юнското издание на „Нашънъл Джиографик“ от 2003 г. има интересна и задълбочена статия по този въпрос, озаглавена „Недосегаемите на Индия“. О, а ако ви се случи да посетите Тадж Махал, на покрива на хотел „Деедар-е-Тадж“ наистина има въртящ се ресторант. Менюто им е богато, но аз ви препоръчвам „пани пани“ или „голгупа“.
Радиоактивното наследство на Русия — Описанието на Припят и планираното запечатване на стария саркофаг под гигантска арка от дванайсетметрова стомана също са реални. Подробностите за останалите от съветско време плутониеви фабрики в планината Урал също не са плод на моето въображение, колкото и невероятно да звучат. Там наистина има подземни градчета, където са били прехвърляни затворници, за да работят в урановите мини. Повечето миньори умирали, преди да изработят свободата си. А дори и днес районът на Челябинск остава едно от най-замърсените места на планетата. Езерото Карачей съществува наистина и според вашингтонската комисия за защита на природните ресурси радиацията по бреговете му е толкова висока, че само за час престой там човек би получил смъртоносна доза облъчване. Така че, както отбеляза Константин, мястото не е подходящо за пикник. И което е още по- лошо, радиоактивните води на езерото се просмукват в съседното мочурище Асанов. Под езерото наистина минават разломни линии. Всяко по-силно земетресение би могло да доведе по естествен път до онова, което Савина Мартова планираше да направи с помощта на взривове. Подобна катастрофа би унищожила живота в Арктическия океан и би засегнала сериозно цяла северна Европа.
Странните оръжия — В тази книга споменавам за звукови ракети, радиочувствителни отрови, бич-мечове, пушки, които стрелят с тазерни патрони, дори за мобилен телефон, който се превръща в пистолет. Както сигурно се досещате, всичко това отговаря на истината.
Аутизмът и синдромът на аутистичния савант — Макар точната причина за аутизма да остава неизвестна, последното проучване, проведено от Проекта за аутистичния геном в сътрудничество с Националния здравен институт, показва, че някои гени, съчетани с фактори от околната среда, спомагат за появата на това разстройство. Ако искате да научите повече за тези уникални по своя характер умове, горещо ви препоръчвам книгата на д-р Темпъл Грандин „Да мислиш в картини — моят живот с аутизма“. Друга книга, от която научих много за аутизма и синдрома на саванта, бяха мемоарите на Даниел Тамет — „Роден в син понеделник“.
Истината е, че идеята за този роман дойде от един цитат на д-р Темпъл Грандин, която бе така добра да ми позволи да го използвам. „Ако по някакъв начин аутизмът е бил заличен от човешкия генотип, хората още щяха да се събират около лагерен огън пред входа на пещерата“. За мен тези думи са в съзвучие с цитата в началото на този роман. Цитатът от Сократ за Делфийския оракул: „Най-великите проникновения на човечеството се раждат от лудост, която е божествен дар“. Думи, които те карат да се запиташ дали историята на човечеството не е била направлявана от хора с такива уникални умове.
За да отговорим на този въпрос, ще завърша с непълен списък на известни исторически фигури, за които
