Високия Кират. А, и освен това има още едно, незначително условие.
— Условие ли? Подарявам ти цяло княжество, а ти…
— Незначително — прекъсна го тя и се усмихна. — Аз да избера собствения си съпруг.
Рьолстра се засмя пресилено и Пандсала си отдъхна с облекчение.
— Ти трябваше да бъдеш син — каза той. — До средата на зимата вече ще си в замъка, скъпа моя. Ще изчакаш първо да си доставя известна наслада и да махна оттам Андраде.
Баща й за втори път споменаваше средата на зимата и това я озадачи, но тя скри учудването си и се усмихна пленително.
— Благодаря ти, татко — каза смирено Пандсала и наведе глава в знак на преклонение пред баща си.
Княз Лийн беше много разстроен, че корабите му не успяха да стигнат навреме за битката. Помоли Мит да изрази огорчението му и една сутрин слънцебегачът държа дълго Мааркен в нишките от светлина на своето послание. После оръженосецът се отправи към палатката на главнокомандващия, поклони се и изложи получените сведения с широка усмивка а уста. Тилал, който вече бе научил от него за какво става дума, сияеше от радост.
— Изпратил ги е в Тиглат! — не се сдържа Тилал и изпревари Мааркен. — Толкова натоварени с хора и провизии, че при тръгването си от Сивата перла бордовете опирали почти до водата!
— Ха! — Чей плесна с ръце от изненада и потри доволно длани. — Лийн не си пада много-много по Кунакса, откакто хвана техни хора да крадат перлените му гнезда. В Тиглат имало ли е вече бойни действия?
Мааркен сръга с лъкът Тилал да мълчи.
— Меридците направили засада на ескорта, изпратен да пресрещне новите подкрепления, но засадата им била разкрита и унищожена. Засега Тиглат е вън от опасност. Корабите на Лийн ще се върнат в Дорвал за още един товар и после ще дойдат насам.
Роан поклати глава.
— Богиньо, представям си какви отстъпки ще ми иска Лийн в търговията с коприна! — но очите му искряха от доволство.
— Ще дадем възможност на Дави да даде своя принос в това отношение — каза лукаво Чей.
Новият княз на Сир се поклони.
— Обещавам тържествено да прекратя всякакви кражби на коне край границата и да направя всичко възможно, в Цитаделата да пристигат безпрепятствено сирски вина, ако не най-добрите от тях, то поне следващите по качество.
— Много мило от твоя страна — засмя се Роан. — Какво друго научи, Мааркен?
— Клив е прикрепен към Валвис, но за момента изобщо не се е явявал в Тиглат. — Момчето повдигна рамене и продължи: — Мит казва, че очаква едномачтов кораб със съгледвачи, които ще донесат на княза последните сведения.
— Чудесно — промълви Дави. — И дотогава изобщо няма да знаем какво става в Тиглат.
— Валвис знае какво прави — обади се Титал в подкрепа на своя кумир.
— И аз бих искал да вярвам в това — каза Роан.
— Аз пък искам да разбера каква информация преминава по слънчевите лъчи между Цитаделата и Тиглат — намеси се Чей.
— Смяташ, че сестра ми може да е намислила нещо, така ли?
— Дави, смятам, че Шонед се намесва почти във всичко, за което реши, че си струва да се намеси. Благодарен съм на Богинята, че моята Тобин може само да приема посланията в слънчевите лъчи, но не и да ги предава сама. — Той притъпи острата нотка в тона си, като потърси погледа на сина си и се усмихна широко.
— Но, татко, ти винаги си казвал, че мама е много по-близо до Бога на Бурята, отколкото до Богинята — обади се дръзко момчето.
— Така си е, а като те гледам, май и ти си се метнал на нея — Чей се изправи, протегна се и разроши косата на сина си. — Трябва да прегледам позициите, оръженосецо.
— Слушам, господарю. Но нали няма да присъствам и при проверката на корабите, които очакваме от княз Лийн?
— Хм, нищо чудно да те пратя с някой от тях на обиколка из всички княжества, за да попълниш пропуските в образоването си!
— Татко! Нима е редно всички да видят как бъдещият господар на Радзин повръща от единия край на материка до другия!
Чей изръмжа добродушно и го поведе към изхода. Роан ги изгледа усмихнат, облегна се удобно назад и се обърна към Дави, вече със сериозно изражение на лицето.
— Сега сме на твоя земя, кога ще започне дъждовният сезон и колко време се очаква да продължи?
— Скоро и по всяка вероятност ще вали чак до пролетта. — Дави прокара пръст по картата пред себе си. — Най-напред ще придойдат реките и най-буйните от тях наводняват Вереш и Ливадна земя. Готови ли сте да лагерувате навън през зимата?
— Почти — Роан се изправи и започна да крачи из стаята, после се сепна, спря и се навъси. — Какво ли ще предприеме Рьолстра? Дали ще оттегли лагера си за през зимата? Ако се прибере, как да постъпим? След пристигането на подкрепленията от княз Лийн можем да вземем един кораб и да се притечем на помощ на Тиглат. Можем и да останем тук и да изчакаме първата удобна възможност, за да заминем и да осигурим приемането ти във Високия Кират.
Дави се размърда неспокойно.
— Не искам да те обидя, княже мой, но бих предпочел да не ходатайстваш за мен. Нека сам спечеля тази битка.
Роан се усмихна, доволен от позицията на Дави.
— Знаех, че ще кажеш това. А и много се съмнявам, че ще има сериозни възражения срещу приемането ти. Ако Рьолстра постои тук още малко, всички атри на Сир ще те посрещнат с много по-голяма охота.
— Зная, че правото да се разправиш с Рьолстра е преди всичко твое, Роан, но ми се ще да ми преотстъпиш нещичко с удоволствието да се срещна с него очи в очи; още повече, че и Чей едва ли би ме пуснал да се бия в първата редица.
— А, няма такова нещо, с него се разбираме чудесно. Чей спокойно може да държи пелерината, докато се бия с Рьолстра. Опасявам се, че от Върховния княз няма да остане нищичко за вас, и се надявам да не се чувствате прекалено огорчен — добави сухо той. Седна до работната маса и се взря в разгънатата карта. — Дъжд… — промълви тихо той. — Знаеш, че в Цитаделата почти не вали, не и откъм тази страна на планината Вер. В Радзин и другите крайбрежни имения подухва от морето, понякога се извиват страхотни бури и причиняват наводнения, а на север се е случвало да вали и сняг.
— Тук ще те вали толкова, колкото не си виждал през целия си живот — Дави сръга закачливо сина си в ребрата. — А и след две години в Пустинята ще ти се наложи пак да свикваш с тукашния климат.
— Дали ще можем да отидем на лов? И да вземем с нас княза? — попита детето.
— Е, ще му предоставим удоволствието да се намокри от глава до пети, докато най-после открием някой изпосталял лос!
Двамата се разсмяха, очевидно си бяха спомнили за едно и също преживяване. Роан се усмихна пресилено, докато мислеше с горчивина, че неизменно е обкръжен от любящи бащи и преданите им синове, а миг по-късно се укори жестоко за нелепата си завист. Прокара пръст по картата между Фаолаин и Феруче, където синът на Ианте растеше полека в утробата й. Неговият син, когото Шонед бе видяла в своето видение на фаради.
Нима Тобин и Оствел биха могли да я спрат? Тази негова илюзия просъществува само докато яздеше от Цитаделата до тук. Но след това му дойдоха наум други идеи — първо трябваше да приключи с бойните
