виолетова ливрея — прислужник на Върховния княз. Под строгия поглед на Уривал слугата побърза да се отпусне на едно коляно пред първожрицата.
— Господарке, трябва да дойдеш веднага.
Андраде се облегна назад, готова да смъмри човека за проявената дързост — беше прекъснал изключително важен разговор.
— Защо за раните на господаря ти не се погрижи личният му лекар? — поде недоволно тя, но човекът поклати глава.
— Не става дума за Върховния княз, а за господарката Палайла. Изпратиха ме да те помоля за помощ.
— Палайла? Какво й е? — Андраде и Уривал се спогледаха озадачени. — О, Богиньо! Да не би раждането да е започнало?
— Да, господарке, точно така. Казаха ми, че още е рано, но въпреки това болките са започнали. Личният лекар на господаря го няма, а прислужниците й са безпомощни и страшно уплашени.
След разказа на Уривал за нанесените на Върховния княз рани Андраде допускаше, че човекът говори истината. Изправи се и каза:
— Добре, тръгвам веднага. — Останалите започнаха да я увещават да не отива, но тя ги спря: — Не ставайте смешни, нищо няма да ми стане, а Палайла наистина се нуждае от помощ. Уривал, ти остани тук и разпитай Антун веднага щом се върне — надявам се, цял и невредим. Ками, двамата с Оствел ще отидете при слънцебегачите и ще им разкажете какво се случи тази нощ. Утре сутринта те ще ви помогнат да уведомите всички останали. А сега ме оставете да вървя — тя се обърна към слугата на Рьолстра: — Как се казваш, човече?
— Герний, господарке.
— Добре, Герний, на теб се пада честта да носиш чантата ми с лекарствата и да ме отведеш до баржата на Върховния княз. Да тръгваме.
Стомахът й се разбунтува още в мига, когато кракът й стъпи на борда. Очните й дъна пулсираха от болка. Андраде стисна клепачи и прехапа устни с надеждата, че този път няма да повърне, и пое след една от слугините на Палайла към разкошните покои на наложницата. От пръв поглед се виждаше, че Палайла никак не е добре; и тя, и обърканите й, напълно безполезни прислужници, най-после си отдъхнаха, когато в лицето на Андраде видяха човек, който ще се погрижи за всичко. След бърз и щателен преглед Андраде се разпореди за някои неща, които щяха да облекчат болките на родилката. Първожрицата имаше опит от много други раждания и прецени, че този път Палайла ще се мъчи дълго, но не каза на никого. И без това положението на родилката беше тежко и тя крещеше така, сякаш всеки миг щеше да събуди Бога на Бурята, за да влезе във властта си за зимата.
— Хайде, стига — каза меко тя и приседна на леглото до виещата от болка жена — Не се блъскай така, крясъците изсмукват всичките ти сили. — Палайла впи нокти в ръката й и Андраде великодушно се примири с една болка в повече, добавена към жестокия тътен в главата си. — Успокой се сега, всичко е наред.
— Господарке? — каза тихо някой зад нея и когато се обърна, Андраде с изненада видя пред себе си Ианте. — Долу има още три жени, които раждат.
— Още три какво? — повтори механично първожрицата.
— Жени, които раждат.
— Богиньо милостива! — възкликна тя. — Защо не ми казахте по-рано?
— Ето, сега ти казвам — устните на Ианте потрепваха в насмешка, сякаш едва се сдържаше да не се разсмее на изумлението й. — Те са прости слугини.
— Те са жени като теб и мен!
Палайла простена.
— Не ме оставяй! — ужасът в очите й далеч надхвърляше обичайния страх на родилка. Погледът й се спря върху принцесата и Андраде разчете безпогрешно неистовата омраза на наложницата към Ианте.
— Веднага се връщам — успокои я тя. — Ианте, остани при нея.
— Не! — изкрещя Палайла.
Ала Ианте се настани удобно в стола до леглото и ласкаво посегна към ръката на наложницата; Андраде отбеляза с горчивина инстинктивното трепване на Палайла и лицемерната гримаса на съчувствие върху лицето на принцесата. Първожрицата се почувства страшно неловко, но само повдигна рамене и излезе от стаята.
Тръгна надолу по тъмното стълбище, ужасена и разтреперана от лекото полюшване на баржата върху водата. Затаи дъх и се помъчи да не се спъва. При всяко по-рязко движение щеше да повърне. Хвана се за въжените перила, поспря и се опита да възстанови дишането си и да спре ужасното гадене. Отдолу долитаха мъчителни стонове, които я ориентираха накъде да тръгне; влезе в тясна задушна каюта и какво беше изумлението й, когато установи, че за родилките се грижи не друг, а принцеса Пандсала! Една от жените бе успяла да се освободи и притискаше ревниво новороденото до гърдите си; болките на втората бяха толкова страшни, че жената не виждаше нищо около себе си, а третата — светлокоса жена с блестящи тъмни очи, не сваляше от принцесата пламтящия си от омраза поглед и притискаше отчаяно корема си, сякаш се мъчеше да задържи младенеца на сигурно място в утробата си.
От мириса на кръв и пот Андраде отново получи жестоки позиви за повръщане; напрегна всичките си сили, за да се овладее и коленичи до жената с бебето.
— Ти ли й помогна да роди? — тя се извърна леко и впи поглед в очите на Пандсала.
— Ианте й помогна. Всъщност, всичко свърши сравнително бързо.
— Голяма работа — просъска русокосата жена. Пандсала я изгледа свирепо и в погледа й Андраде съзря явно предупреждение.
— И тя като тебе вече е раждала. В Канарата имаш няколко чудесни момчета, нали?
Жената извърна лице настрани. Озадачена от тази непонятна размяна на реплики, Андраде се запита какво ли може да е скритото в тях значение, но главата я болеше толкова жестоко, че й беше невъзможно да разсъждава разумно. Въпреки неопитността на помощниците си, жената с бебето се бе справила чудесно. Детето се оказа пълничко розово момиченце, съвсем здраво и нормално на външен вид. Андраде никога не бе раждала, но имаше силно развит майчински инстинкт и искрено се радваше на новородените бебчета, които не бяха свързани с нечии политически интереси. В поздравленията й към майката прозвучи сърдечност и топлота, после се изправи и пристъпи към жената до нея.
— Защо ли Богинята създава толкова много дъщери? — каза внезапно Пандсала.
— В Канарата гъмжи от момичета. Сигурно е от въздуха — Андраде внимателно положи измъчената жена в по-удобна поза, докато й говореше с успокоителен тон: — Полека, мила, ето така е по-добре. Още малко остава, не те лъжа, още малко…
Едно родено и още три, които ще се родят всеки момент… Това би било сериозно предизвикателство към доверчивостта на всеки — четири жени да родят за една нощ, по едно и също време, но какво друго обяснение можеше да има освен невероятно съвпадение? Означаваше ли нещо по-особено това, че три слугини раждаха заедно с наложницата на Рьолстра? Андраде разтри челото си, където се бе съсредоточила болката, и се опита да събере и подреди нахлулите в главата й мисли. Когато се намираше върху вода, почти никой от слънцебегачите не успяваше да задържи не само обяда в стомаха си, но дори и една разумна мисъл в главата. Този път Андраде бе длъжна да се овладее…
— Казват, че момчетата се раждат по-бавно от момичетата — каза принцесата. — Има ли нещо вярно в това?
— Нямам представа. Ела, Пандсала, и избърши жената; още малко й остава. Ще изпратя някой да ти помогне.
— Изпрати Ианте — отговори припряно принцесата — Всеки друг страшно ме изнервя.
— Както кажеш. Само че как така принцеса ще помага при раждането на три слугини…
Момичето вдигна рамене.
— Сигурно си забелязала колко са безпомощни онези жени горе, а и все пак сме длъжни да се грижим за народа си. Все някой трябва да поеме нещата в ръце, докато чакаме лекаря на баща си.
Андраде отново си представи картината на двубоя така, както й го бе описал Уривал. След този инцидент Рьолстра сигурно беше станал още по-опасен, подобно на ранен звяр, но тази мисъл не попречи на първожрицата да изпита истинска наслада от представата за кинжала на племенника си, разсякъл плътта
