Митническа проверка

Напрежението не бе изчезнало от лицето на помощник-капитана, само доброжелателността се бе смъкнала от него като фалшива позлата. То бе станало студено и надменно.

— Аз умея да губя — рязко каза морякът.

Той отвори ципа на торбата и в отвора се показа блестящ жълт метал.

— Злато. Слитъци. Южен Африка.

Думите кънтяха като падащи монети.

— Защо нямате квитанции? — попита Георг, а мислеше: „Той пак си е подготвил думите. Иначе нямаше да каже «умея да губя», а «умее губи». И думите си е подготвил, и позата, и израза на лицето…“

— Откарали без мито, Вие открива — вас плащаме премии.

Георг погледна сините очи. Все още бяха много красиви. Не ги бе загрозило дори и ясно забележимото злобно изражение. Но дългите мигли потрепваха и издаваха вълнението на външно невъзмутимия помощник-капитан.

— Колко злато има тук? — попита Георг.

— Шест тона.

Георг пресметне митото. Откакто бе започнало промишленото производство на злато в ядрените реактори, цената му бе спаднала, но митото все пак щеше да представлява значителна сума. Ала не тези изчисления събудиха подозренията на митничаря. Там, в дълбините на сините очи, отвъд злобата и показната надменност, бе доловил искрици старателно прикривано ликуване. „Пътуването до Байкал — там е цялата работа…“ — помисли си той и произнесе с тон, нетърпящ възражения:

— Бъдете така добър, извадете слитъка.

Помощник капитанът се позабави. На Георг му дожаля за него. Вече знаеше как ще се преобрази това красиво, породисто лице, какво ще загуби и какво ще придобие. За миг то ще се „разкрие“ така, както никога не се разкрива дори пред своя собственик в огледалото.

Наложи се митничарят да го подкани:

— Изведете слитъка, моля.

— Моля… — като ехо откликна помощник-капитанът.

Твърде голям слитък. На вид седем-осем килограма. А този хубавец го държи без особени усилия.

Георг взе от помощник капитана слитъка и разбра, че подозренията му не са погрешни. Повъртя слитъка в ръце, сякаш го претегляше и забеляза тънката линия на разглобката. Преди помощник-капитанът да успее да се опомни, Георг натисна скритата пружина и махне капака на златния съд. Да, това беше именно съд, пълен догоре с прозрачна течност.

Георг не гледаше към моряка, щадейки самолюбието му. И без друго ясно си представяше изражението на лицето му. Затова толкова охотно се съгласи да плати мито за златото. Има си хас, та то не представлява и една десета част от митото, което трябваше да плаща сега.

В съда имаше чиста питейна вода от Байкал, един литър от която на пазарите на някои европейски страни струваше почти седем пъти повече от златото…

,

Информация за текста

© 1976 Игор Росоховатски

Игорь Росоховатский

Таможенный досмотр, 1976

Сканиране и разпознаване: Иван М. Иванов

Редакция: Mandor, 2010

Издание:

сп.„Космос“, бр.7 от 1983 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15826]

Последна редакция: 2010-04-04 12:00:00

,

1

бек (англ.) — назад (бел.пр.)