земеделци и скотовъдци; в степите на южна Русия през VIII–VIII в. пр.Хр., на мястото на разрушеното от скитите Кимерийско царство номадите-скити създали нова силна държава, към която отношението на черноморските гръцки колонии било същото, каквото било отношението на малоазийските гръцки градове към Персия. Ние вече изтъкнахме веднъж, че и скитите са друг клон от същото иранско племе, към което принадлежали и персите.
Колкото по-широко се разпростира гръцкото племе по бреговете на Средиземно и Черно море, толкова по-интензивен става икономическият живот в самата Гърция и в Мала Азия. За гръцката търговия и промишленост се откриват все по-нови и по-нови пазари. Богатството на Гърция безспирно расте. Но заедно с растежа на богатствата се забелязват и нови прояви в областта на политическия и социалния живот. Раждат се класи; заражда се класова вражда и класова борба. Към първенството на родовата аристокрация протяга ръце капиталистическата аристокрация. Но и за едните, и за другите еднаква опасност представляват масите на трудовия народ. Богатият живот на малцинството, разкошът, сред който това малцинство живее, експлоатацията му на масите, увеличаващият се брой на робите — всичко това създава условия да се зароди едно чувство на дейна, а не пасивна завист и омраза, което чувство от време на време избухва във форма на жестока, често изострена и жестока класова борба. В Милет например отначало побеждава пролетариатът и избива всички жени и деца на аристократите, а след това побеждава пак аристокрацията, която пък от своя страна изгаря публично всичките си противници, покривайки градските площади с живи факли. Достатъчно е само да прочете човек стиховете на Теогнид, та да разбере колко силна е била омразата и колко силно е било презрението на противниците един към друг в тая непрекъсната борба.
XIV. СПАРТА. СОЦИАЛНО, ИКОНОМИЧЕСКО И ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО
Наред с икономическото, в VIII–VI в. пр.Хр., вървяло и политическото, и социалното развитие на Гърция. Като най-главна и най-интересна проява в тая област трябва да се вземе постепенното образуване и засилване на своеобразното създание на гърците: градът — държава. Този процес не се е развивал навсякъде в едно и също време и еднакво. Някои части от Гърция с векове продължават да си живеят с формите на племенното политическо устройство, запазвайки всички особености на бита от Омировата епоха (такива са например: Аркадия в Пелопонес, етолийците в северозападната част на Средна Гърция, техните съседи ахарняните, жителите на Епир и др.); други последователно развиват формите на градското устройство, преминавайки в това си развитие от един етап към друг. Основната особеност на градското устройство е тая, че политическият живот е съсредоточен на едно място — в града, който е и религиозният, и държавният, и икономическият център на обединената около града местност, считаща се изцяло територия на града. Цялото население от такава територия е гражданство на града и то съвместно взима участие в организацията на държавния, на икономическия, на социалния и на религиозния живот на цялата община. Извън гражданството са само чужденците, крепостните и робите. Държавната власт на племенните царе в ръцете на гражданството: отначало в ръцете на група господстващи родове — близки царски сътрудници и помощници (аристокрацията), по-късно в ръцете на собствениците на земя и най-после в ръцете на всички граждани, на демоса (демокрация).
Гражданството в своята цялост изработва правила за поведението на всеки един гражданин поотделно и на гражданството, като цяло в общината. Тия общозадължителни правила получават името закони. В тях е отразена обществената съвест и чрез тях се изразява волята на гражданството на всеки град. Както и на Изток, така и тук чрез законите се прокарват в масите идеите за право и справедливост; разликата обаче между Изтока, и Гърция е тая, че там — на Изток законът е божествено откровение, предадено непосредствено на царя, неизменяемо и задължително за всекиго като божия заповед. Тук пък, в Гърция, законът, макар и да е под покровителството и под зашитата на множеството, не е нито божествено откровение, нито неизменяемо и определено от божеството правило за поведение. Законът се създава от хората. Щом той е в противоречие със съвестта на мнозинството граждани, той може и трябва да бъде отменен; но докато е в сила, всеки е длъжен да му се подчинява, тъй като в него, в самото понятие за закона, има нещо божествено. Нарушението на неговите повеления влече след себе си възмездие не само от страна на хората — пазителите на закона, но и от страна на боговете. Това господство на закона в града, на закона, създаден от всички граждани на града, е една от най-характерните особености на гръцкото градско устройство.
Наред с града в неговата територия няма други градски центрове със същия характер. Натрупване на население в отделни пунктове има, но те нямат никакъв самостоятелен политически живот; жителите им не са техни граждани, а граждани на централната община. Във вътрешното си устройство гражданството на една община запазва старите си племенни деления: на братства (фратрии), родове и фили (деление на племето на големи части), а също и географските си деления на окръзи, имащи за свой център населени пунктове от градски или селски тип (деми). В пределите на едно племе често възникват няколко градове- държави, образуващи съюзи (например Беотия). Към образуване на съюзи често довеждат и общите за редица градове-държави култове. Такива религиозно-политически съюзи се наричат амфиктионии.
Такава с общата схема, която е еднаква за всички градове-държави. Но в границите на тая схема всеки град-държава се развива по своему и създава безкрайни изменения на градското гражданско устройство. Най-добре познаваме устройството на два града-държави, които постепенно заемат първо място в политическия живот и в историята на които, като във фокус се пречупва цялата история на Гърция. Имаме предвид Спарта в Пелопонес и Атина в Средна Гърция. Наред с тях, но на второ място, са Аргос в Европейска Гърция и Олимпия в западната и източната част на Пелопонес, Месена близо до Спарта, Сикион на северния бряг на Пелопонес, недалеч от Коринтския провлак, Коринт в самия провлак, Беотия с редицата си градове, от които най-силен и най-богат бил Тива; Фокида, пак с редица градове, обединени в религиозен съюз около голямото светилище в Делфи; най-после, най-близката съседка на Атина — Мегара, недалеч от Коринт. Редица големи градове, за които отчасти стана дума в предидущата глава, възникват и на близките до Гърция острови, особено на остров Евбея (Халкида и Еретрия) и на остров Егина.
Между градовете-държави на Гърция Спарта заема особено място. Общо взето устройството й не представлява някакво рязко изключение от общия описан по-горе тип. Спарта е също такава гражданска община, каквито са и останалите градове-държави на Гърция. Но в устройството й има известни особености, част от които в малко по-изменен вид се срещат и на Крит с неговите десетки градове, и в богатите равнини на Тесалия. Тия особености правят устройството на Спарта своеобразно и са дали повод още на старите гръцки историци и мислители да гледат на него като на нещо изключително.
Много малко знаем за ранната история на Спарта, представляваща естествен център на богатата долина по р. Евротас — Лакония. В гръцко-егеиската епоха Лакония била една от най-силните пелопонески държавици. Тук царували през времето на Троянската война „златокъдрият“ Менелай и неговата жена — „прекрасната“ Елена, заради която според Омир започнала Троянската война. В Омировите поеми Менелай е характеризиран като един от най-богатите и най-културните гръцко-егейски царе. Това е приемливо, защото наистина долината на река Евротас е давала богати жътви, а Лаконският залив, в който Евротас се влива, има редица удобни пристанища, много близки за критските мореплаватели.
Според преданието Лакония била превзета от дорийци в края на епохата на дорийското нашествие и станала главна опора на дорийското племе в Пелопонес. В VIII, а след това повторно в VII в., Спарта станала вече център на дорийския Лакедемон, води упорити войни със съседна Месения, за да завземе плодородните полета на тази най-богата част от Пелопонес. Сведения за втората от тези войни (в VII в.) имаме в поемите на спартанския поет и политик Тиртей, който изиграл голяма роля в победата на Спарта над съюза на пелопонеските държави, помагащи на Месена в опита и да се освободи от спартанското владичество. През това време, както показват направените от англичани разкопки в Спарта, Спарта била богата и културна страна, застанала начело на културното развитие на Гърция. Културата й има същия полуизточен характер, с доста много запазени егейски елементи, който е характерен и за всички прогресивни части от Гърция по онова време.
Дали особеностите на спартанския държавен строй са се оформили тъкмо в това време, това не знаем. Спартанското предание обаче ги счита за дело на един реформатор — божествения Ликург. Няма съмнение при това, че Ликург е митична личност. Култът на Ликург като бог на слънцето е засвидетелстван в Спарта. Много е вероятно преданието да е право, особено ако приемем, че по-сетнешният спартански строй, както
